Internet Protocol
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 |
Предлага се тази статия да се обедини със статията Интернет протокол. |
Internet Protocol (IP) е протокол за комуникация, на който се основава Интернет. Разработен от американското министерство на отбраната, IP се използва за пръв път през 1969 г. в APRANET.
Комуникацията се осъществява, чрез т.н. IP-пакети, които освен информацията, която трябва да се предаде, съдържат адрес на подателя, адрес на получателя и други служебни данни като например:
- номер на версия — 4 бита
- информация, дали пакетът е част от по-голямо количество данни, съответно:
- DF (Don't fragment) — 1 бит
- MF (More fragments) — 1 бит
- Fragment-Offset — 13 бита
- TTL — Time To Live или през колко инстанции на протокола може да премине даден пакет, преди да се счита за загубен — 8 бита
- идентификатор на ползващия транспортен протокол — 8 бита — и др.
Понастоящем (2004) широко се използва версия 4 на протокола, при която адресите са 32-битови числа, т.е. с формат xxx.xxx.xxx.xxx, където ххх е число между 0 и 255. Версия 4 носи със себе си редица ограничения, които ще бъдат преодоляни с навлизането на новата версия 6.
Протоколът не гарантира сигурното пристигане на информацията и няма корекция на грешки. IP се използва от транспортни протоколи като TCP и UDP.
[редактиране] IPv4 и IPv6
IPv4 адресът е 32 битово шестнадесетично число, което за удобство е разделено на 4 осем битови десетични числа разделени с точка.
С други думи, ако вземем за пример шестнадесетичното число C0A80001 и го представим в следният вид C0.A8.00.01, след това превърнем получените двойки числа в десетичен вид, ще получим 192.168.0.01. Решението IP адресите да се представя с десетични числа идва от факта, че повечето хора се чувстват по-конфортно като използват десетични числа.
Проблемът на IPv4 е че адресите, които предлага са вече на привършване. Има само един начин да се разшири областта на IP адресите. Числото да стане по-голямо. IP адресите от IPv6 са вече 128 битови числа! Веднага обаче възниква един много сериозен проблем. Четимостта и запомнянето на новите IP адрси, като например IP адрес: 194.153.11.222.128.17.135.44.240.36.97.66.205.221.54.1!!!
IPv6 опростява малко този шокиращ проблем като въвежда два основни принципа: 1. IP Адресите ще се представят с шестнадесетични числа разделени със двоеточие “:”. 2. Възможно е да се премахват нулите в старшите байтове на адреса, без той да загуби значението си.
Един конкретен пример: Казахме че адресите вече се представят като осем четворки 16-битови шестнадесетични числа разделени с двоеточие. Да вземем един произволен IPv6 адрес: DEAD:BEEF:0000:0000:0000:0073:FEED:F00D. Този IP адрес може да се представи и така: DEAD:BEEF::73:FEED:F00D. Нулите са заместени само от две двоеточия. Записът DEAD:BEEF:::::73:FEED:F00D е грешен!
IPv6 на протокола поддържа валидни и двата начина на записване на IP адрес - IPv4 и IPv6 начин. Ето пак горният адрес записан като IPv4 начин: 222.173.190.239.0.0.0.0.0.0.0.115.254.237.240.13
ВАЛИДЕН Е ЗАПИСА DEAD:BEEF::73:254.237.240.13
При преминаването от IPv4 към IPv6 интернет доставчиците просто ще добавят още 96 бита нули към вече съществуващият интернет адрес. Така ако вашият IP адрес изглежда примерно така: 195.164.228.121. Това нещо представено със шестнадесетични числа ще има следният вид: C3.A4.E4.79 – което е равносилно на C3A4:E479, при преминаването към IPv6 ще изглежда така: 0000:0000:0000:0000:0000:0000:C3A4:E479. Tози адрес може да се запише и така: ::C3A4:E474, а също е валиден и този запис: ::195.168.228.121.
