ADSL
от Уикипедия, свободната енциклопедия
ADSL (asymmetric digital subscriber line, асиметрична цифрова абонатна линия) е широко разпространена технология за предоставяне на широколентов достъп до Интернет, използващ наличните медни телефонни кабели (познати под термина последна миля).
ADSL се отличава от другите DSL технологии по това, че скоростите на предаване и приемане са несиметрични. Потребителят може да "сваля" информация с много по-висока скорост от тази, с която може да "качва". Това прави ADSL технологията по-подходяща за употреба в домашни условия или в малък офис. По-големите бизнес потребители с активна изходяща комуникация трябва да се ориентират към SDSL.
ADSL използва недоловимите за човешкото ухо високи честоти на медния чифт, благодарение на което се постига значително по-бърз трансфер, отколкото е възможно с традиционните модеми, които работят през звуковия обхват на телефонната линия.
Друга важна особеност на ADSL технологията е възможността по един чифт да се използват едновременно телефон и високоскоростен Интернет. Това е възможно, благодарение на факта, че ADSL не заема ниските честоти на медната усукана двойка, които се използват от обикновената телефонна услуга. С цел да се гарантира пълна липса на смущения между услугите в двата края на линията (в централата на БТК и във вашия дом или офис) се монтират специални устройства наречени сплитери, които се монтират от ADSL доставчика като част от услугата.
В България ADSL услуги се предлагат засега единствено от фактическия монополист БТК. Това положение ще се промени след като на конкурентните оператори бъде осигурен задължителния по закон достъп до последната миля. Тогава потребителят ще може да ползва телефонен пост от БТК и паралелно на него ADSL достъп от друг доставчик.
