Ярослав I
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Ярослав I велик княз на Кивска Рус |
|
| Роден: | ок. 980 ?, ? |
|---|---|
| Починал: | 2 февруари 1054 ?, ? |
Ярослав I Мъдри е княз на Новгород (1010-1019) и велик княз на Киевска Рус (1019-1054). Той е син на Владимир I Велики и по-малък брат на Святополк I. Трима от синовете му (Изяслав I, Светослав II и Всеволод I) също заемат последователно трона в Киев. Смята се, че по време на продължителното му управление Киевска Рус достига върха на своето военно могъщество и културен разцвет.
Съдържание |
[редактиране] Ранни години и заемане на трона
Сведенията за ранните години на Ярослав са ограничени. Той е един от многобройните синове на великия княз Владимир I, вероятно втори от Рогнеда, една от няколкото му съпруги. В скандинавските саги Ярослав е известен като Ярислейф Куци. Излесданията на останките му потвърждават, че той наистина е куц, в следствие на раняване със стрела.
Още съвсем млад Ярослав е изпратен от баща си за управител на Ростов, а през 1010 е преместен в Новгород. През този период той основава наречения на негово име град Ярославъл на река Волга. Отношенията между Ярослав и баща му са напрегнати и се влошават още повече, когато става известно, че Владимир възнамерява да остави за свой наследник сина си Борис. През 1014 Ярослав отказва да плаща данъци на Киев и Владимир се подготвя за война с него, но умира в началото на похода през 1015.
През следващите четири години Ярослав води тежка и кръвопролитна война срещу своя полубрат Святополк I, който управлява в Киев и е поддържан от своя тъст, полския крал Болеслав I. В хода на междуособиците трима от братята им, Борис, Глеб и Светослав, са брутално убити. Начална руска летопис, чийто автор е подчертано благоразположен към Ярослав, приписва убийствата на Святополк, но други сведения подсказват, че Борис може би е убит по нареждане на Ярослав.
Първоначално успехът е на страната на Ярослав и след битката при Любеч през 1016 Святополк бяга в Полша. През 1018 той се завръща с армия, водена лично от крал Болеслав Храбри, нанася тежко поражение на Ярослав и си връща Киев. Ярослав възнамерява да бяга в Скандинавия, но, поддтикван от гражданите на Новгород, събира армия от местни жители и многобройни варяжки наемници и през 1019 отново превзема Киев. На брега на река Алта нанася окончателно поражение на Святополк, който умира по-късно на път към Полша.
[редактиране] Управление
След установяването на властта си Ярослав дава на град Новгород, който го поддържа през цялата гражданска война, многочислени свободи и привилегии, с което се поставят основите на Новгородската република. Смята се, че по това време той издава и „Руска правда“, първият правен кодекс в Киевска Рус.
Завземането на Киев от Ярослав не поставя край на междуособиците между наследниците на Владимир Велики. Ярослав изпраща в затвора до края на живота му брат си Судислав, а военните действия срещу друг негов брат, Мстислав Тмутаракански, продължават с години. През 1024 княз Мстислав нанася поражение на Ярослав, който е принуден да му отстъпи всички територии на изток от Днепър със столица Чернигов, които Мстислав запазва до смъртта си през 1036.
Във външната си политика Ярослав разчита на съюза с Швеция и се опитва да отслаби византийското влияние в Киев. През 1030 той си връща от Полша Червена Рутения. Това териториално разширение е признато през 1043, когато двете страни сключват договор, скрепен с двоен династечин брак - крал Кажимеж се жени за сестрата на Ярослав Добронега (Мария), а сестра му Гертруда - за сина на Ярослав Изяслав. При друг успешен поход през същата година той превзема естонската крепост Тарбату и основава на нейно място град Юриев (днес Тарту) наречен на негово име (християнското име на Ярослав е Георги, в руски вариант Юрий).
За да защити южната си граница от печенегите, Ярослав изгажда укрепления около градовете Херсон, Канев и Переяслав. В чест на решителното поражение, което им нанася, той изгражда катедралата Света София в Киев през 1037.
През 1043 Ярослав организира поход към Константинопол, воден от първородния му син Владимир. Макар че не постига военен успех, той успява да сключи благоприятен договор с Византия и да ожени сина си Всеволод I за дъщеря на императора. В опитите си да откъсне Киевска Рус от византийското влияние, през 1051 Ярослав назначава за митрополит на Киев Иларион, първият невизантиец, заемащ епископска длъжност в държавата.
[редактиране] Семеен живот и потомство
През 1019 Ярослав се жени за Ингегерд Олофсдотер, дъщеря на шведския крал Олаф Скотконунг, като ѝ дава като зестра Ладога. Има съществени данни, че той е бил женен и преди това за жена на има Ана, чийто произход е спорен.
Ярослав има поне 5 дъщери, три от които жени за чуждестранни принцове:
- Елисавета - за Харалд, бъдещ крал на Норвегия, който пребивава в двора в Киев
- Анастасия - за Андраш, бъдещ крал на Унгария
- Ана - за Анри I, крал на Франция
Възможно е негова дъщеря да е и Агата, съпруга на наследника на английския трон Едуард Изгнаника и майка на Едгар Етелинг и Света Маграгет Шотландска.
Ярослав има един син от първия си брак (Иля) и шест от втория. Най възрастният от тях, Владимир, умира преди баща си. Трима други (Изяслав I, Светослав II и Всеволод I) заемат последователно трона в Киев. Двамата най-малки, Игор и Вячеслав, управляват като князе съответно на Волиния и Смоленск.
[редактиране] Източници
- „Yaroslav I the Wise“, статия в Уикипедия на английски [10 март 2006]
- Martin, Janet L.B. Medieval Russia, 980-1584 (Cambridge Medieval Textbooks)
- Nazarenko A.V. Drevnyaya Rus na mezhdunarodnykh putyakh. Moscow, Russian History Institute, 2001
[редактиране] Външни препратки
| Святополк I | >>> | велик княз на Киевска Рус (1019— 1054) | >>> | Изяслав I |
