Яне Сандански
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За град Сандански в България вижте Сандански.
| Яне Сандански български революционер |
|
 |
|
| Роден: | 18 май 1872 Влахи, днес България |
|---|---|
| Починал: | 22 април 1915 край Мелник, България |
Яне Сандански е български революционер живял в края на 19 и началото на 20 век. Един от войводите на ВМОРО след смъртта на Гоце Делчев през 1903 година.
Яне Сандански е роден през 1872 година в полите на Югозападен Пирин в с. Влахи до гр. Кресна. След потушването на Кресненско - Разложкото въстание семейството му избягва в България. Живеят за кратко в Горна Джумая, а после се заселват в Дупница. Там учи до 2 клас на класното училище. През 1892 г. е взет за войник. Служи в 13 пехотен полк в Кюстендил. През 1895 г.се включва активно в живота на ВМОРО, а през април 1901 година сформира първата си чета, която дава началото на неговата близо 15 – годишна непрекъсната революционна дейност.
Съдържание |
[редактиране] Аферата „Мис Стоун“
През 1902 година на път от Банско за Горна Джумая (Благоевград) Яне Сандански,Христо Чернопеев и Кръстьо Асенов отвличат протестантската мисионерка Елън Стоун и така започват аферата Мис Стоун. Поисканият откуп от 14 500 турски златни лири е за въоръжаване на ВМОРО. Въпреки преследванията, на 18 януари 1902 г., четата успява да получи откупа в Банско. Малко по-късно мис Стоун е освободена и изнася много беседи в Америка за македонската кауза.
Междувременно нараства напрежението между ВМОРО, на страната на която застава Сандански, и Върховния комитет, ръководен от генерал Цончев.
[редактиране] Илинденско-Преображенското въстание
Яне Сандански не одобрява взетото от Солунския конгрес на ВМОРО решение за въстание в Македония и Одринско през 1903 г. Въпреки това той не се противопоставя и се включва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г.
[редактиране] Разцепление в македоно-одринското движение
След разгрома на Илинденско-Преображенското въстание като ръководител на Серския революционен окръг той застава начело на т.нар. левица в македоно-одринското движение. Сандански подкрепя идеите за автономна Македония и балканска федерация . След смъртта на Дамян Груев, ръководител на ВМОРО, (загинал в престрелка с турците на 10 Декември 1906 г.) в организацията настава борба за власт, в която Сандански вижда основната пречка за амбициите си в лицето на Борис Сарафов, Иван Гарванов и Христо Матов.
През 1907 г. Сандански започва да застъпва идеята, че македонският въпрос не трябва да се разглежда като национално обединение за българите, а да се постави на една освободена от национализма интернационална основа. От тази гледна точка всички, които агитират за обединението на Македония и България трябва да бъдат посрещани от ВМРО враждебно и третирани наравно със сръбските и гръцките агитатори. Като организатор на екзекуциите на Михаил Даев, а по-късно на Борис Сарафов и Иван Гарванов Сандански носи отговорност за започване на самоизтреблението и за подронването на българската кауза в Македония и за налагането на терора като средство за разрешаване на вътрешни противоречия във ВМОРО.
Заради това на конгреса през март 1908 г. в кюстендилското село Жабокрът Сандански е изключен от ВМОРО и осъден на смърт от Тодор Александров.
От всички членове на Серския окръжен комитет – Сандански, Буйнов, Брански, Скрижевски, Кантарджиев, Хаджиев, Паница и Пейо Радев – само един, Пейо Радев пада от вражески куршум. Всички останали стават жертва на братоубийството, чието начало слага Яне Сандански.
[редактиране] Младотурската революция
След младотурската революция през 1908 г. Сандански минава на страната на младотурците и влиза в състава на Народната федеративна партия – българска секция. Противниците му го обвиняват, че дори вземал месечна заплата от 50 златни турски лири. През 1909 г. участва в похода на младотурците към Цариград и в детронирането на султан Абдул Хамид ІІ. Впоследствие, разочарован от младотурците, се оттегля в Роженския манастир.
По време на Балканската война подпомага настъплението на българските войски.
[редактиране] Изпълнение на смъртната присъда от ВМОРО
Сандански е убит на 21 април 1915 г. в Пирин, местноста Балтата от районната неврокопска чета на ВМОРО и конкретно от четника Андон Качарков. Погребан е на около 200 м източно от Роженския манастир. На надгробната мраморна плоча се четат думите му: "Да живееш, значи да се бориш. Робът — за свобода, а свободният — за съвършенство."
[редактиране] Оценки за живота и делото
Като съмишленик на марксистите Димо Хаджидимов и Никола Харлаков, по-късно деец на Коминтерна, заслугите на Сандански бяха преувеличавани от комунистическия режим в продължение на 40 години, а слабостите му се премълчаваха. От 1949 г. градът Св. Врач е преименуван на Сандански.
Българската партия ВМРО и други организации организират на гроба на Яне Сандански възпоменателни събития по повод годишнините от смъртта му. Там често присъстват и незаконните сепаратистки организации ОМО Илинден и ОМО Илинден-Пирин, подкрепяни и от посланика на Република Македония.
[редактиране] Външни препратки
- Онлайн публикация на спомените на Яне Сандански "Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховистите по спомени на Яне Сандански, Черньо Пеевъ, Сава Михайловъ, Хр. Куслевъ, Ив. Анастасовъ Гърчето, Петъръ Хр. Юруковъ и Никола Пушкаровъ; съобщава Л. Милетичъ", София, Печатница П. Глушковъ, 1927, поредица "Материяли за историята на македонското освободително движение", Издава "Македонскиятъ Наученъ Институтъ", Книга VII (текст).
- Онлайн публикация на спомените на Яне Сандански "Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховистите по спомени на Яне Сандански, Черньо Пеевъ, Сава Михайловъ, Хр. Куслевъ, Ив. Анастасовъ Гърчето, Петъръ Хр. Юруковъ и Никола Пушкаровъ; съобщава Л. Милетичъ", София, Печатница П. Глушковъ, 1927, поредица "Материяли за историята на македонското освободително движение", Издава "Македонскиятъ Наученъ Институтъ", Книга VII (.jpg факсимилиета).
