Хомеопатия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: препратки, източници. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Хомеопатията е метод на лекарствено лечение, създаден от немския лекар Ханс-Кристиян Самуел Ханеман през 18 век. Принципът при хомеопатията е лекуване на подобното с подобно (Simila similibus currentur). Това разбиране е известно като закон на подобието. На пациентите, които имат определени симптоми се дава в малки дози лекарство, което при здрави хора предизвиква симптоми подобни на тяхното страдание. Например при реактиевн артрит (възпаление на става) с розовочервен оток на кожата, лекарите-хомеопати могат да назначат вместо аспирин или друго противовъзпалително лекарство пчелна отрова в изключително малко количество. Известно е, че ако човек го ухапе пчела се получава розовочервен оток на мястото на ухапване. Затова може да се каже, че пчелната отрова оказва върху човека ефект, подобен на симптомите на реактивен артрит. Лекарствата се дават в изключително малки дози. Дозата на хомеопатичното лекарство обикновено е под една милионна част от милиграма. Затова сред лаиците "хомеопатичен" често е синоним на "минимален, много малък, нищожен". Както се вижда, терминът означава нещо съвсем различно - "подобно страдание".

Често, но не винаги се предписва едно лекарство за комплекс от няколко заболявания. Например мигрена, себореен дерматит и синдром на раздразнено дебело черво при един болен могат да бъдат лекувани с едно единствено лекарство - Lycopodium clavatum.

Наименованието идва от гръцкото хомиус (όμοιος, hómoios ), означаващо подобен и патос (πάθος, páthos) - страдащ.

Хомеопатията е най-широко разпространена в Англия, Русия и Франция, където има дългогодишни традиции. Някои специалисти смятат, че хомеопатията е шарлатанска наука и наричат хомеопатичните лекарства плацебо. Днес има множество проучвания, публикувани в престижни медицински списания, които доказват че хомеопатичните лекарства имат действие различно от действието на плацебо. ^{[източник?]}

[редактиране] Фармакопея

Хомеопатичните лекарства се произвеждат чрез разреждане и динамизация (потенциране).

Разреждане във вода. След като в контролирани условия се приготви изходната субстанция за хомеопатичното лекарство - сок от сответната билка, химическа сол, лекарство, биологична субстанция, тя се разрежда серийно в разтвор от дестилирана вода и спирт. Обикновено разреждането е в съотношение 1:100, което се означава на флакона с буквите "СН", което означава "центизмал по Ханеман". Еднократното разреждане в съотношение 1:100 е 1CH. След това от 1CH се взема малко разтвор (обикновено една капка) и се разрежда още веднъж в с 99 части разтворител, т.е. в съотношение 1:100. Така се стига до разреждането 2CH. От 2CH се взема една част и се разрежда в 99 части разтворител - получава се 3СН, което е разреждане в съотношение 1:1 000 000. По този начин продължават серийни разреждания, наричани на професионален език "титриране". Това титриране обикновено продължава до 30СН, но някои школи прилагат хомеопатични лекарства разредени по този начин 200, 1000 и повече пъти.

Динамизация Динамизация, или потенциране е процес, при който в процеса на разреждането разтворът се разтръсква във вертикално направление. Клинично е доказано, че при това лекарствените ефекти на разтвора се усилват, макар че още не се знае защо точно става това. Много физици твърдят, че това е абсурдно. Чрез метода на термолуминисценция, а така също и чрез ядрено-магнитен резонанс е доказано^{[източник?]}, че има разлика между воден разтвор, в който преди това е имало хомеопатично динамизирана субстанция и вода, която е разтръсквана и разреждана (смесвана) с друга вода серийно. Този феномен не може да бъде обяснен все още, защото химически погледнато и в двете проби има вода, която трябва да реагира на термолуминисценция или на магнитно поле като вода.

[редактиране] Предписания

Предписания на лекарствата се правят на базата на хомеопатични интервюта. При хомеопатичното интервю хомеопатът разпитва пациента за неговите оплаквания, болести, психологически проблеми и т.н.

[редактиране] Теория

При лечение с хомеопатични лекарства се държи сметка за факта, че всеки човек е уникален, със своята индивидуалност, личностни характеристики, свой ритъм на работа и собствена обкръжаваща среда. Цел на лечението е да се подбере медикамент, който в да отключи оздравителна реакция в организма на болния. За целта се назначава вещество, което при здрави индивиди причинява симптоматика, наподобяваща оплакванията на конкретния болен. Например, за главоболие от слънце може да се предпише нитроглицерин - медикамент известен със страничния си ефект - главоболие. Хомеопатичните медикаменти не могат да заместят липсващо в организма вещество. Затова хомеопатията не се прилага при заболявания като инсулинозависим диабет, хипотиреоидизъм и др. Хомеопатичното лечение е ней-ефективно когато: Болестта е функционална, без настъпили трайни и необратими органични изменения Организмът е със запазени способности да реагира Е възможно да се намери вещество, което при здрави индивиди да причини симптоматика, подобна на страданието на болния

[редактиране] Практика

Мнозинството хомеопати в България са лекари. Българската медицинска хомеопатична организация има над 700 члена - общопрактикуващи лекари и специалисти. В Европа законодателната уредба е различна, но като цяло се насърчава практикуването на хомеопатия от дипломирани лекари и се ограничава практикуването от лица без специализирано медицинско образование.Според Закона за здравето, Чл. 167 в България "Право да практикуват хомеопатия имат български граждани, които притежават образователно-квалификационна степен "магистър" по професионално направление "Медицина" или "Дентална медицина".

[редактиране] Хомеопатията в България

Сериозно начало на хомеопатията в България поставят Лондонски колеж по класическа хомеопатия и компанията Боарон. Лондонския хомеопатичен колеж започва лекции върху хомеопатията и води курсове с лектори от Англия още от 1992 г.