Фридрих Хьолдерлин

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Фридрих Хьолдерлин германски писател

Роден:	20 март 1770 Лауфен на Некар, Вюртемберг
Починал:	6 юни 1843 Тюбинген, Вюртемберг

Йохан Кристиан Фридрих Хьолдерлин (на немски Johann Christian Friedrich Hölderlin) е германски поет и писател, един от първите представители на романтизма. Автор е на епистоларния роман „Хиперион или отшелникът от Гърция“ („Hyperion, oder der Eremit in Griechenland“), на преводи на трагедиите „Антигона“ и „Едип цар“ от Софокъл, както и на много стихотворения, издадени в сборници за пръв път след смъртта му.

Хьолдерлин е роден през 1770 в Лауфен на Некар, Вюртемберг. Учи теология в семинарията към Тюбингенския университет, където се сприятелява с Георг Хегел и Фридрих Шелинг. Там започва да работи върху първите варианти на романа си „Хиперион“. След като завършва университета през 1793 той се отказва от свещеническа кариера и работи като частен учител в различни заможни семейства. По това време се запознава с Фридрих Шилер, който публикува първите му стихотворения в своето списание „Neue Thalia“.

През 1795 постъпва на работа като частен учител при банкера Якоб Гонтард във Франкфурт на Майн. Хьолдерлин се влюбва в съпругата му Сузете и през 1798 трябва да напусне града. По това време той вече показва признаци на остра хипохондрия, която се засилва след последната му среща със Сузете Гонтард през 1800. През 1802 става частен учител при консула на Хамбург в Бордо, но малко по-късно напуска. Той се прибира пеш от Франция до дома на майка си, напълно разорен и в напреднал стадий на шизофрения.

След кратък период на известно възстановяване, през 1807 състоянието на Хьолдерлин се влошава. Той е приет в дома на дърводелеца Ернст Цимер в Тюбинген, където прекарва останалите 36 години от живота си.