Флаш-карта

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Флаш-картата (от англ.- Flash-card) e вид компактен и преносим носител на електронна информация. Използва флаш-памет (от англ. - Flash-memory) за съхранението и.

Различни флаш-карти

Използва се във почти всички видове цифрови фотоапарати, както и в много други електронни устройства. Съществуват редица модели флаш-карти, като някои от тях са взаимозаменяеми, но повечето-не. По физически размер коя да е флаш-карта обикновено е по-малка от стандартна кредитна карта. Капацитетът, доскоро измерван в мебибайти [MiB] вече достига няколко гибибайта [GiB]. Физическият принцип на работа е подобен на тази на EEPROM. Записващите и изтриващи напрежения при флаш картите са (най-често) 5, 3.3 и 2.5 V, а информацията в тях може да се презаписва многократно (приблизително до 1 000 000 пъти).

[редактиране] Видове

Най разпространените видове флаш-карти са:

PC-card [PCMCIA]

Compact-Flash (тип I и II) [CF-1, CF-2]

Smart Media [SM]

Multi-Media [MMC]

Secure Digital [SD], miniSD [miniSD], microSD [µSD]

Memory Stick [MS], Memory Stick Duo [MS Duo], Memory Stick Micro M2 [??]

xD-Picture Card [xD]