Утка

от Уикипедия, свободната енциклопедия

История

Започване на строежа:	1 август 1915 г.
Спускане на вода:	октомври 1916 г.
Въвеждане в експлоатация:	20 юни 1917 г.
Статут:	Дадена за скрап
Тактико-технически данни
Водоизместимост:	650 тона (подводно), 785 тона (надводно)
Дължина:	68 метра
Ширина:	4,48 метра
Газене:	4,12 m
Пределна дълбочина:	50 m
Пределна скорост	9 възла (подводна), 16 възла (надводна)
Пределна дистанция на плаване	2400 мили (надводно) 130 мили при скорост 4 възла (подводно)
Двигателна установка:	Дизел-електрическа 2 дизелови двигателя по 1250 к.с. 2 електродвигателя по 450 к.с.
Екипаж:	33 човека
Въоръжение:	Торпедни апарати: 2 носови и 2 кърмови 457-mm Боекомплект: 1 х 75-mm и 1 х 57-mm оръдия и 1 х 7,62-mm картечница

„Утка“ (на руски означава „патица“) е руска подводница от клас „Барс“, използвана в Първата световна война, както и за учебни цели. Зачислена е в списъка на корабите от Черноморския флот на Русия на 2 юли 1915 г. Заложена е за строеж в Балтийския корабостроителен завод в гр. Николаев на 1 август 1915 г. Спусната на вода през есента на 1916 г. и влиза в строя на 20 юни 1917 г.

На 16 декември 1917 влиза в състава на Черноморския флот. На 1 май 1918 г. е пленена в Севастопол от германски окупатори и е включена в състава на черноморските ВМС на Германия под името „US 3“.

На 24 ноември 1918 г. е пленена след англо-френска интервенция. След 3 май 1919 г. влиза в състава на морските сили на Доброволческата бяла армия на Южна Русия и получава бордови номер 7. На 14 ноември 1920 г. е преведена от врангеловците от Севастопол в Истамбул и на 29 декември 1920 г. е интернирана от френските власти в Бизерте в Тунис.

На 29 октомври 1924 г. френското правителство я признава за собственост на СССР, но поради сложната международна обстановка не е върната. В края на 20-те години е продадена за отпадъци на френската частна фирма „Рудметалторг“.