Уилиам Ламб

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: форматиране, препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

МЕЛБЪРН, Уилиам Ламб, II виконт Мелбърн, лорд Мелбърн, барон на Килмор, барон Мелбърн (MELBOURNE (of Kilmore), William Lamb, 2nd Viscount Melbourne, Lord Melbourne, Baron of Kilmore, Baron Melbourne of Melbourne) Роден на 15.03.1779 в Лондон. Умрял на 24.11.1848 в Брокет, край Хатфийлд, Хъртфордшър. Премиер-министър (16.07. - 14.11.1834 и 18.04.1835 - 30.08.1841). Близък приятел на кралица Виктория и неин пръв политически съветник в ранните години от управлението й (от 20.06.1837). Макар да е виг и защитник на политическите права на католиците, Мелбърн по същество е консерватор. Без да е вярващ, той е измежду малкото политици, интересуващи се постоянно от литература и теология. Неговата майка Елизабет (по баща Милбанк - Milbanke) е довереница на поета лорд Байрон и леля на бъдещата му жена Анна Изабела "Анабела" Милбанк (Anne Isabella "Annabella" Milbanke). Има сериозни предположения, че първият виконт Мелбърн не е истинският му баща. През юни 1805 Ламб се жени за лейди Каролин Понсънби (Lady Caroline Ponsonby), ексцентричната дъщеря на Фредерик Понсънби, трети граф на Бесбъро (Frederic Ponsonby, 3rd earl of Bessborough). Бракът е неуспешен още преди връзката на лейди Каролина с Байрон през 1812-1813 и след няколко раздели и помирения, завършва с развод през 1825, три години преди нейната смърт. Впоследствие Лем се назовава участник в два несполучливи развода - вторият през 1836, свързан с поетесата Каролин Нортън (Caroline Norton). През 1804 Лем получава право на адвокатска практика, а през 1806 влиза в Камарата на общините. От 1822 се обявява за привърженик на консерватизма на Джордж Канинг (George Canning). В правителствата на Канинг и херцог Уелингтън (април 1827 - май 1828) е министър по въпросите на Ирландия (chief secretary for Ireland). През 1829 наследява виконтската титла. Като министър на вътрешните работи (16.11.1830 - 08.07.1834) в правителството на граф Грей (2nd Earl Grey), с неохота подкрепя парламентарната реформа през 1832 (Reform Act), но енергично обуздава аграрните и промишлени радикали през 1834. Последователен в тази насока, като премиер-министър се обявява против намаляването на митата за вноса на зърнени храни. Първото краткотрайно управление на Мелбърн завършва с уволнението му от крал Уилям IV, който се засяга от плана на вигите за църковна реформа. Консерваторите на сър Робърт Пийл обаче губят парламентарните избори и Мелбърн още веднъж заема поста на премиер-министър. След коронясването на Виктория за известно време е и неин частен секретар. Тяхната взаимна привързаност прави Виктория симпатизант на вигите. На 07.05.1839 по време на кризата относно "въпроса за спалнята" ("bedchamber question" - кралицата иска да бъде обслужвана от вигски дами) Мелбърн подава оставка, но скоро си връща поста, тъй като Пийл не успява да формира правителство. В началото на 1840 Великобритания е разтърсена от индустриалния спад и чартизма (движение на радикалната част на работническата класа), както и от участието във войните в Китай и Афганистан. По-късно същата година твърдостта на Мелбърн и неговия външен министър лорд Палмърстън (Lord Palmerston) предотвратява войната с Франция заради Сирия. Когато парламентарната му подкрепа отслабва, Мелбърн се опитва да подготви кралицата за отношенията й с нежеланото от нея консервативно правителство и настоява да даде възможност на своя съпруг принц Алберт да поеме държавните отговорности. Напуска поста си след победата на консерваторите на общите избори през 1841, а след като получава удар на 23.10.1842 изпада в постоянна слабост. Умира бездетен и виконтската титла преминава у неговия брат Фредерик Джеймс Ламб.