Томас Едисън
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Томас Алва Едисън американски изобретател |
|
 |
|
| Роден: | 11 февруари 1847 Милан, Охайо |
|---|---|
| Починал: | 18 октомври 1931 Ню Йорк |
Томас Алва Едисън (Thomas Alva Edison) (11 февруари 1847 — 18 октомври 1931) е американски изобретател и бизнесмен, създал много важни устройства. Той е един от първите изобретатели, приложил принципите на масовото производство при създаване на изобретения.
Едисън се счита за един от най-плодотворните изобретатели на своето време, с рекорден брой патенти на свое име – 1093. Повечето от тези изобретения не са изцяло оригинални, а са подобрения към по-ранни патенти, и всъщност са направени от многобройните му служители – Едисън често е критикуван за това, че не споделя заслугите за изобретенията. Въпреки това, Едисън получава патенти по целия свят, включително в САЩ, Великобритания, Франция и Германия. Едисън основава компанията Моушън Пикчър Пейтънтс, конгломерат от девет големи филмови студиа, известен като Едисън Тръст.
Американското списание Лайф поставя Едисън на първо място в списъка на „100-те най-важни хора през последните 1000 години“ с твърдението, че неговата електрическа крушка е осветила света, въпреки че първата електрическа крушка е изобретена от Хайнрих Гьобел, който дори не е включен в този списък.
Съдържание |
[редактиране] Ранни години
Томас Едисън е роден в Милан, Охайо и израства в Порт Хюрън, Мичиган. Частично оглушал след пубертета, той става телеграфист през 1860-те и се прочува с изключителната си бързина. Някои от неговите ранни изобретения са свързани с електрическата телеграфия, включително автоматичния телеграфен апарат.
Известно време младият Томас Едисън работи като продавач на закуски и захарни изделия на железопътна гара, работи в чигагска кланица и започва свой бизнес с продажба на зеленчук. Прославя се с това, че безпогрешно познава теглото на човек на око, без да го претегля. Около 1862 г. Едисън публикува Уикли Хералд, първият вестник, набиран и печатан в движещ се влак. В Таймс е публикувана статия за Едисън и неговия вестник. На 28 октомври 1868 г. Едисън подава молба за първия си патент – електрически регистратор на гласуване.
[редактиране] От фонографа до радиото
Томас Едисън започва своята кариера като изобретател в Ню Йорк, Ню Джърси, където изобретява автоматичния телеграф и подобрени телеграфни апарати. Широка известност обаче Едисън си спечелва с изобретяването на фонографа през 1877 г. Докато невъзпроизведимо записване на звук е постигнато още от французина Леон Скот дьо Мартенвий през 1857 г., а други по това време, особено Чарлз Крос, размишляват върху възможността звукът да бъде записван и възпроизвеждан, Едисън пръв произвежда уред, който осъществява това на практика и това е толкова неочаквано за широката общественост, сякаш е едва ли не вълшебство. Едисън става известен като Магьосникът от Менлоу Парк (по името на града в Ню Джърси, в който се заселва). Първият му фонограф записва върху цилиндри от тънък станиол, записаният звук е с ниско качество и записът се унищожава при възпроизвеждане, така че може да се слуша само веднъж. Скоро от Александър Бел бива създаден усъвършенстван модел на фонограф, който записва върху восъчни цилиндри. Качеството на звука е все още ниско и броят на възпроизвежданията е ограничен, поради бързото износване и унищожаване на записа, обаче изобретението се радва на популярност. Грамофонът, който възпроизвежда плочи, изобретен през 1887 г. от Емил Берлинер, в ранните години на звукозаписната индустрия има по-лошо качество на звука от фонографските цилиндри, предлагани на пазара от Едисън Рекордс.
[редактиране] Менлоу Парк
Най-голямото нововъведение на Едисън е изследователската лаборатория в Менлоу Парк, Ню Джърси. Това е първото учреждение, създадено с конкретната цел да произвежда постоянно технологични нововъведения и усъвършенствания. По-голямата част от изобретенията там носят слава на Едисън като изобретател, но всъщност той ръководи работата на своите служители.
Повечето от патентите на Едисън са за изобретения с помощни функции, а само десетина от патентите му са за големи проекти. Много от неговите патенти не са уникални, но Едисън показва уникални умения за спечелване на патента и за побеждаване на своите опоненти чрез влиянието си и по-добрия маркетинг. Например, Едисън не изобретява електрическата крушка. По-ранни изобретатели, като Джоузеф Суон, Хенри Удуърд, Джеймс Бауман Линдзи, Уилям Сойер и Хайнрих Гьобел разработват няколко проекта, а Едисън взема характерните им черти и дава на своите служители задачата да произведат крушка, която да трае по-дълго. След като купува патента на Хенри Удуърд и Матю Ивънс от 1875 г., Едисън дава задача на служителите си да експериментират с голям брой различни материали, за да се увеличи времето на горене на крушката. Към 1879 те постигат целта за увеличаване на времето на горене, достатъчно, за да направят електрическата крушка жизнеспособна на пазара. Докато по-ранните изобретатели правят електрическо осветление в лабораторни условия, Едисън е в състояние да доведе електрическото осветление до домове и бизнес помещения чрез масово производство на дълготрайни електрически крушки и чрез създаване на система за генериране и дистрибуция на електрическа енергия.
[редактиране] Ерата на нажежаемата жичка
През 1878 г. Едисън започва да използва термина нажежаема жичка за елемента, който се нажежава от протичащия електрически ток и свети. През същата година Едисън основава в Ню Йорк електрическата компания Едисън Електрик Лайт Къмпани с помощта на известни финансисти (включително Дж.П. Морган и фамилията Вандербилт).
Осветителната инсталация на Едисън се изгражда на принципа на паралелната електрическа верига, което дава възможност електрическият ток да бъде разпределян по алтернативни пътища. В паралелните електрически вериги изгарянето на една крушка не води до прекъсване на електрическата верига, което се случва при лампите, свързани в последователна електрическа верига. На 31 декември 1879 г. Едисън прави в Менлоу Парк публична демонстрация на осветление с нажежаема жичка. На 27 януари 1880 г. подава молба за регистрация на патент в Съединените щати за лампа с нажежаема жичка. На 13 февруари 1880 Едисън става първият човек, наблюдавал протичането на електрони през вакуумното пространство (ефекта на Едисън). На 8 октомври 1883 г. патентната служба на САЩ излиза с решение, че патентът на Едисон се безира върху работата на Уилям Сойер и не е валиден.
През 1880 Едисън патентова електрическата разпределителна мрежа. Първата притежавана от инвеститори електрическа централа е изградената в Ню Йорк Сити през 1882 г. Пърл Стрийт Стейшън. На 25 януари 1881 г. Едисън и Александър Бел основават Ориентал Телефон Къмпани. На 4 септември 1882 Едисън пуска в експлоатация първата в света електроразпределителна мрежа за 110 волта постоянен ток, захранваща 59 консуматора в Долен Манхатън, около неговата лаборатория-централа Пърл Стрийт Стейшън. На 19 януари 1883 г. в Роузел, Ню Джърси, е пусната в експлоатация първата стандартизирана електрическа осветителна система с висящи от тавана осветителни тела.
Юридическият спор около крушката продължава до 6 октомври 1889 г., когато съдът решава, че искът на Едисън за признаване подобрението на електрическото осветление с „нажежаема жичка от въглерод с голямо съпротивление“ е обоснован. Едно разследване, изложено в книгата на Робърт Конът „Въпрос на късмет“ (A Streak of Luck) (1979), показва, че Едисън и неговите адвокати укриват значителна информация от съдията: откъсват от една тетрадка част, която съдържа информация за периода от 7 до 21 октомври 1879 г. Едисън не успява да патентова електрическата крушка във Великобритания. След като загубва съдебната битка със Суон, те основават съвместна компания „Едисуон“, за да предлагат на пазара изобретението. Тази компания и нейното технологично наследство става част от Дженерал Електрик през 1892.
Голяма част от работата, довела до подобряване на електрическата крушка, е извършена от един от асистентите на Едисън, афроамериканеца Люис Летимър.
[редактиране] Войната на ел. токовете
В началните години на електроразпределението в Съединените щати като стандарт се налага постоянният ток и Едисън не е склонен да изгуби процента печалба от своите патенти. В периода, който обикновено се нарича Войната на токовете, сърбинът емигрант Никола Тесла и Едисън стават противници поради това, че Едисън поддържа електроразпределение на постоянен ток, вместо на по-ефективния променлив ток, чийто застъпник е Тесла, който има патент в тази област, регистриран в Грац, Австрия. Едисън (или, според слухове, един от неговите служители) прилага тактика на неправилно приложение на патентите на Тесла, като конструира първия електрически стол за щата Ню Йорк, за да подкрепи идеята, че променливият ток е смъртоносен. Едисън желае да омаловажи по-съвършената мрежа за променлив ток, като този му стремеж го довежда до изобретяване на едно от най-известните в света устройства за убиване. Популярен е митът, че Едисън изобретява електрическия стол, въпреки че е против смъртната присъда, единствено като средство, чрез които да втълпи на обществеността, че променливият ток е по-опасен от постоянния, и че логическият избор за екзекуции на електрическия стол е променливият ток. Всъщност, електрическият стол е изобретен от няколко служители на Едисън, а по-специално от Харълд П. Браун, работещ в Менлоу Парк (разбира се, Едисън контролира работата).
Едисън продължава да провежда кампания за компрометиране на използването на променливия ток (днес в такъв случай се използва термина СНС кампания). Едисън ръководи лично няколко екзекуции на животни, предимно бездомни котки и кучета, за да докаже пред пресата, че некачествената му мрежа за постоянен ток е по-безопасна от такава за променлив ток. Върхът на поредицата от екзекуции, извършени от Едисън, е тази на слона Топси.
Много от изобретенията на Едисън, използващи постоянен ток губят пред тези, използващи променлив ток, предложени от други изобретатели, предимно Тесла (многофазна система) и др., напр. Чарлз Протиъс Стейнмец от Дженерал Електрик. Електроразпределителните мрежи на променлив ток заменят тези на постоянен ток, като изключително много разширяват обхвата и подобряват безопасността и ефективността на електроразпределението. Разбира се, от 1950-те в някои ситуации се налагат системи за пренос на постоянен ток с високо напрежение, като напр. при подводни връзки между енергийни системи.
[редактиране] Усърдието на Едисън
Повечето от изобретенията на Едисън са усъвършенстване на чужди идеи чрез усърден труд и колективни разработки, какъвто е примерът с електрическата крушка. Едисън е безспорен лидер на колектива и обикновено не споделя славата за изобретенията. Самият той казва: изобретението е 1% вдъхновение и 99% потене. Никола Тесла, един от най-известните служители на Едисън и голяма учен, характеризира метода на Едисън за решаване на проблеми така: Ако Едисън трябва да намери игла в копа сено, той ще се захване веднага с усърдието на пчела, за да изследва сламка след сламка, докато не намери обекта на своето търсене. Аз бях злочест свидетел на такива действия, знаейки, че малко теория и изчисления биха му спестили деветдесет процента от усилията му.
[редактиране] Изобретения на медии
Първоначално се смята, че Томас Едисън е изобретател на кинокамерата, но в последствие се установява, че Уилям Кенеди Лори Диксън всъщност я изобретява в лабораториите на Едисън. Обаче ролята на Едисън в историята на киното надхвърля тази на обикновен съветник. Той е влиятелна фигура в производството на филми и има заслугата за установяване на стандарт за използване на 35 мм целулоиден филм с по 4 перфорации от двете страни на всеки кадър, което позволява на филма да се наложи не само като забавна новост, а и като масова медия. Едисън изгражда студиото Блек Марая в Ню Джърси, което се счита за първото киностудио. Тук е направен първият филм с авторски права, Кихането на Фред От (Fred Ott's Sneeze).
Изобретенията на Едисън са в полза на хората от цял свят и затова още през 1878 г. той е произведен в Кавалер на Почетния легион на Франция, а през 1889 г. – Командир на Почетния легион.
На 30 септември 1890 г. Едисон получава патенти за телеграф, за фонографа, за записващ фонограф, за Метод за производство на празни носители за фонограф, за Движещо устройство за електрически автомобили и за празни цилиндри за фонограф.
През 1891 г. Томас Едисън създава кинетоскопа, предшественик на съвременния прожекционен апарат. Тези уреди се инсталират като монетни автомати, от които зрителите могат да гледат кратки семпли филми. Това е важно за Томас Едисън, особено защото търси начин да забавлява клиентите, докато слушат музика на неговия фонограф. Сега хората могат да отидат до монетния автомат, да пуснат монета, да си сложат слушалките и да гледат през визьора. В края на същата година, на 29 декември, Едисън патентова радиото (предаване на сигнали чрез електричество).
На 9 август 1892 г. Едисън получава патент за двупосочен телеграф.
[редактиране] Късни години
На 1 февруари 1893 г. Едисън завършва с изграждането на киностудиото Блек Марая. През 1894 г. Едисън експериментира върху синхронизирането на аудиозапис с филм – изобретява кинетофона, който не много точно синхронизира картина от кинетоскопа със звук от фонографски цилиндър. През април 1896 г. Едисън използва витаскопа на Томас Армат, за да прожектира филм пред публика в Ню Йорк сити. Обаче един апелативен съд на САЩ издава на 10 март 1901 г. решение, че Едисън не е изобретил кинокамерата и по тази причина не може да упражнява монополно право върху нейната употреба (вж. Едисън срещу Американ Мютоскоуп).
Томас Едисън подава за последен път молба за патент на 6 януари 1931 г. за Държател за предмет, подлежащ на галванопластика. През същата година умира. Патентът бива издаден две години по-късно, през 1933 г.
[редактиране] Личен живот
Едисън се жени два пъти, първият път през 1871 за Мери Стилуел (1855–1884), с която има три деца – Марион Естел, Томас младши и Уилям Лесли. Първата му жена умира на 29-годишна възраст, вероятно от коремен тиф. Вторият му брак е с Мина Милър (1865–1946), с която също има три деца, Медлин, Чарлз (който поема компанията) и Тиодор Милър.
[редактиране] Списък на приносите на Едисън
[редактиране] Усъвършенстване на изобретения на Едисън
- Люис Летимър патентова усъвършенстван метод за производство на нажежаема жичка за електрически крушки.
- Никола Тесла разработва система за дистрибуция на променлив ток, която се използва за пренос на електроенергия на по-големи разстояния от тези в системата на Едисън, понеже може да се трансформира напрежението.
[редактиране] Външни препратки
Биография
- Dyer, Frank Lewis, „Edison, His Life And Inventions“. (Worldwideschool.org)
- Beals, Gerry, „Thomas Edison“
- Murphy, John Patrick Michael, „Thomas Alva Edison“
Исторически сайтове
Архиви
- Документи на Томас А. Едисън в Университета Рутджърс
- Патенти на Томас Едисън, Университет Рутджърс
- Музей на антични електроуреди Едисониан
- Томас А. Едисън в неговата лаборатория в Ню Джърси, 1901
- „Едисън, вълшебство от светлина“.
Отношения
- Една история за Никола Тесла : Анекдоти за отношенията между Тесла и Едисън.
Цитати и написано от Едисън
- Цитати от Томас Едисън
- Edison, Thomas A., Философията на Томас Пейн. 7 юни 1925 г. (есе)
 |
Тази статия е включена в списъка на избраните на 13 януари 2006 (повторно). Тя е призната от участниците в проекта за една от най-добрите статии в българоезичната Уикипедия. |
