Специфична електропроводимост

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Специфичната електропроводимост е физическо свойство на веществата. Това е проводимостта на проводник от даденото вещество със сечение 1 m² и дължина 1 m. Означава се с σ Измерва се в S/m (Сименси на метър).

Когато се говори за „проводимост на вещество“ най-често се има предвид именно специфичната му електропроводимост.

[редактиране] Класификация на веществата според електропроводимостта им

Твърдите вещества могат да се класифицират според тяхната електропроводимост като проводници, полупроводници и изолатори (диелектрици). Металите са типични проводници и електропроводимостта им нараства с понижаване на температурата. Полупроводниците могат да се разделят на полупроводници със собствена проводимост (напр. германий или силиций) и на примесни полупроводници. При полупроводниците електропроводимостта нараства с повишаване на температурата, а в някои случаи - и с осветеността. Изолатори са напр. високотопими оксиди като силициев или магнезиев оксид, двуалуминиев триоксид, пластмаси и др.

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: Това надолу трябва да се провери от професионалист - електричар или електрохимик. Много е съмнително, според мен. Ако има нещо вярно, то е е за електрохимия. --ИнжИнера 14:41, 28 юли 2005 (UTC) . Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Електропроводимостта на разтвор, съдържащ 1 еквивалент от разтвореното вещество, измерена между два паралелни, отдалечени на 1 cm електрода, се нарича еквивалентна електропроводимост Δ и е равна на 1000 К/с, където К - специфична електропроводимост на веществото, а с е концентрация на разтвора в equ/l.