Соколарство
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Соколарството е древно ловно изкуство, датиращо от преди близо 10-12 000 години (т.е. 100-120 века). Това е един от първите опити на човека за култивиране на диво животно. Соколарство или лов със соколи, представлява лов или опит за улавяне на дивеч с помощта на обучена граблива птица. Ловува се голямо разнообразие от дивеч. От пеперуди и червейчета до сърни, а в по-ранни години (според Муравеев и Пржевалски) Кублай Хан, съпровождан от своите велможи и прислуги, общо около 10 000 на брой, са ловували диви магарета, муфлони, козирози, сърни, елени и диви прасета.
Според хрониките на Симон Кезай, които се отнасят към 1282 година, синовете на Чингиз Хан, Джагатай и Октай, били страстни привърженици на ловът със соколи. От местата за ловуване изпращали за град Самарканд всяка седмица по 50 камили натоварени с лебеди. Там те се раздавали на хората за храна. Ловът на лебеди, чапли, жерави и др. такива подобни видове "дивеч" не би трябвало да ни стряска, защото количеството им, особено през периода е било голямо. Ловът на чапли в Европа през средновековието е бил често срещан и е бил приоритет само на благородниците. Този крайно ефектен и дълбоко емоционален стил на лов, е бил като своего рода тест, защото само високо обучени соколи са можели да се справят с този достоен за уважение противник, какъвто е голямата чапла. Доста по-късно ловът на чапли е бил забранен.
Соколарството се практикува като спорт по целия свят (за сега без България, Северния и Южния полюси). Видовете, които се използват за обучение, са най-различни. Но основно се използват няколко. Това са северният сокол, ловният сокол, прерийният сокол, соколът скитник, далматинския сокол, малкият сокол (чучулигар), големият ястреб (кокошкар), малкият ястреб (врабчар), скалният орел, както и някои от подвидовете на тези летящи хищници.
Ловът с хищна птица е най-екологичният вид лов. Човекът остава наблюдател на естествените процеси в природата, с тази разлика, че той е този, който обучава птицата как да ловува и на какво. Освен, че е широкоразпространен, този алтернативен вид лов е и изключително завладяващ, много емоционален и крайно динамичен. Наблюдателите са свидетели на вълнуващи преследвания с неизвестен край, спиращи дъха сцени и драматични обрати.
Не на последно място, трябва да се спомене, че соколарите са първите и единствените до момента, които, благодарение на своите познания, възстановяват в природата редки и застрашени видове, като соколът скитник, калифорнийският кондор, мавританският керкенез, прерийният сокол и мн. др.
Оказва се, че соколарските методи са единствените, утвърдени до момента, които по правилен начин помагат на ранени, болни или нелетящи хищни птици. Те се оказват най-ефективните и най-подходящите, когато става въпрос за рехабилитация на претърпяли беда грабливи птици. Редица соколари са и собственици или управители на центрове по рехабилитация на хищни птици. На Запад, във всички зоопаркове, зоокътове или места, където освен многото други животни има и хищни птици, са назначени соколари, които се грижат за благосъстоянието им. Много соколари, също така управляват такива центрове. Соколари, са и първите ветеринари, започнали лечението и възстановяването на хищни птици.
Единствената в България организация, занимаваща се с проблемите на това древно и традиционно по нашите земи ловно изкуство е Българската асоциация за запазване на грабливите птици (БАЗГП)
