Скарлатина

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Скарлатината е заболяване, засягащо най-вече деца от 1- до 9-годишна възраст (децата до 6 месечна възраст са предпазени от антителата, придобити от майката), предимно в зимния период на годината. Причинители са бактерии от рода на бета-хемолитичния стрептокок от група А, отделят токсини и алерген, който предизвиква късни усложнения. Заболяването се предава по въздушно-капков път, но е възможно заразяване чрез храна и замърсени предмети. Обикновено източник са болните от скарлатина, болни от стрептококови ангини и назофарингити. Инкубационният период е кратък — от 2 до 7 дни. След оздравяване се придобива траен имунитет и контакт с оздравелия не е опасен.

[редактиране] Симптоми

Повишена температура (около 39°С).
Силна отпадналост, главоболие и повръщане.
Силно зачервено и болезнено гърло; увеличени сливици, често покрити с гнойни налепи.
Обрив под формата на дребни червени петънца; появява се в слабините, сгъвните повърхности на крайниците; разпространява се към гърдите, корема, шията, но не засяга лицето.
Езикът е малиново-червен.

[редактиране] Особености

Характерно за скарлатината е последващото лющене на кожата, включително на дланите и ходилата. Заболяването често причинява усложнения: синуит, отит, лимфаденит, артрит, менингит, възпаление на средното ухо, засягане на сърцето, на ставите и др. Тежки усложнения, които се дължат на алергично-имунна реакция, са гломерулонефрит, ревматизъм и сериозно увреждане на бъбреците.

[редактиране] Лечение

Лечението се извършва в повечето случаи в домашни условия с лекарски контрол, като за най-успешно приложим медикамент се счита пеницилинът и неговите препарати, при изява на алергия към тях се използва еритромицин, а при липса на ефект — цефалоспорини. Болният се подлага на карантина с минимален срок от 10 дни.