Скалица
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Скалица (до 1934 година Каяджик) е село в Югоизточна България. То се намира в община Тунджа, Област Ямбол.
Тази статия се нуждае от подобрение.
| Скалица | |
|---|---|
 |
|
| Данни | |
| Област: | Ямболска |
| Община: | Тунджа |
| Население: | 758 (13/09/2005) |
| Надм. височина: | 171 м |
| Пощ. код: | 8645 |
| Тел. код: | 04795 |
| Геогр. положение: | 42° 16' сев. ш. 26° 16' изт. д. |
| МПС код: | У |
| Кмет или наместник | |
| Митко Петков | |
Съдържание |
[редактиране] География
[редактиране] История
Старото име, от турско време, на селото е Каяджик. Преди години Скалица е било селото с най- важно административно значение в региона. И до днес там е единственият образователен център сред близките села - Меден Кладенец, Овчи Кладенец, Межда, Савино, Генерал Тошево и Голям Манастир. ОУ "Паисий Хилендарски" се намира в самия център на селото. Други значими учреждения са детската градина, здравната служба, хлебопекарната, библеотеката, православната църква, дърводелският цех. Евангелската петдесятна църква се намира на улица "Александър Стамболийски",. Паметникът на Янко Кирчев е разположен между грижливо поддържания парк срещу кметството на Скалица. Най-проспериращата кръчма в последно време е кафе аператив "Съни"- т. нар. САВА, която се намира на околовръстното шосе по пътя към Ямбол. Има около 3-4 кафета, от които най- предпочитана е сладкарницата - "Шубека".
Природата е разнообразна. Около селото има възможност за отдих и разходка- язовири, баир, гора.
Преди 1990 Скалица е едно от най-оживените села в окръга. Има Техникум по селско стопанство, Военен завод, Родилен дом, ТПК, Цех за безалкохолни напитки, за пластмаси и шивашки цех. Има проспериращо АПК с краве и овцеферми. Днес населението на селото е преди всичко от възрастни хора или такива завърнали се от големите градове в пенсионна възраст. Безработицата и закриването на големите предприятия в близките градове карат хората да търсят препитание в чужбина и в големите центрове в България.
[редактиране] Легенда за Скалица
В красивата местност около днешното село е имало три села- Инулий, Ниванлий и Дърманлий. Между тях се е издигал обрасъл с красива хора хълм, от когото винаги привечер веела приятна прохлада, а ветрецът все се заигравал между извисилите корони на дърветата. Във всяко село имало по една красива чешма, на която звънливите чучури леели студена кристална вода. Хората се занимавали със скотовъдство и земеделие, а песните на момите и подсвиркванията на ергените вечер огласяли потъналите в зеленина села.
Докато едно лято не плъзнала чумата. Сладкогласните песни на момите заменил тъжния цвън на църковните камбани. Мъка и тъга легнали над трите красиви села. Нямало дом, в който да не се виждат черни забрадки. Сърцата на хората се изпълнили със страх и мъка.
В едно от тези три села живеела една от най-личните моми - Невена. Сините й очи греели на бялото и лице като метличини. А снагата и се виела като топола и кръшният и смях по цял ден се чувал и по полето и край селската чешма. От доста време около нея въздишал един от най-напетите селски момци - Камен. И годежът не закъснял. Занесли сватовете златния пръстен, а Невена откъснала най-хубавото цвете от градинката си и го проводила на Камен. Но черната гостенка спряла сватбата. И на двамата млади тя покосила майките.Легнала болна и Невена. Задушавал се от мъка младия момък. Искало му се да издигне Невена до небето, да откъсне най-голямата звезда от там, да вземе част от слънчевата топлина и да стопли изстиващото и тяло. Не издържал момъка и в голямата си мъка един ден той грабнал болната си любима на ръце и я понесъл към красивия зелен хълм. Направил и постеля на най-дъхавата поляна, а ветрецът разнасял аромата на мащерка и пелин. Сладкопойните птички огласяли короните на дърветата с песните си и чудото станало. Невена отворила очи, поела дълбоко въздух и се усмихнала на ведрото небе и на коленичилия до нея любим.
А Камен започнал да строи първия дом на новото селище. Бързал, защото есента наближавала,а той трябвало да закриля Невена и любовта им от студените зимни дни и нощи. Пролетта, когато кокичетата и минзухарите пробили дъбовата шума, от трите села започнали да прииждат опечалените и угрижени хора.Чумата покосила почти половината от всяко село. На почистени от храсталаци и дървета места изграждали новите си домове. Там на здравото, високо, чисто и проветриво място те построили ново село. И го кръстили на Камен - Каяджик/камък,скала/
Сладкопойните чешми са там и сега. Звънливите им чучури продължават все така да пеят с кристалната и студена вода. И напомнят, че е имало три села- Дърманлий, Ниханлий и Инулий.
[редактиране] Културни и природни забележителности
На самия връх на селото има едно ненаселено място, което се нарича Попов баир. То е осеяно с огромни камъни, за които се предполага, че са от някогашна вулканична дейност на наблизо разположените Манастирки възвишения. В последно време те са обект на доста научни изследвания и е доказано[източник?], че човек престоявайки определено време върху тях си регулира кръвното налягане.
