Скакалци

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Скакалците се отнасят към разред Правокрили (Orthoptera). Разпространените в България скакалци спадат към две семейства: Полски скакалци (Acrididae) и Дървесни скакалци (Tettigonidae).

От полските скакалци у нас по-широко са разпространени два вида:

Италиански скакалец (Calliptamus italicus)
Марокански скакалец (Dociostaurus maroccanus)

От дървесните видове по-широко разпространение у нас имат също два вида:

Зелен скакалец (Tettigonia viridissima)
Горски скакалец (Isophya tenuicerca)

Освен близките морфологични характеристики, скакалците имат и близки биологични особености, които се изразяват най-вече така:

По отношение на предпочитанията си в храненето, скакалците спадат към многоядните неприятели на растенията, т.е. те се хранят с голям брой културни и диви растения от различни ботанически семейства;
Скакалците има широка екологична пластичност, поради което практически могат да се срещнат по цялото земно кълбо;
Скакалците имат склонност към масово размножаване, което в определени години води до каламитет и може да причини тотални вреди при културните и дивите растителни видове, върху земеделското производство и горите, а също така и върху екологичната среда като цяло.