Савска царица

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Савската царица, спомената в Библията (Първа книга на царете и Втора книга на летописите), Корана и етиопската история, е владетелка на Шева (или Сава), древна държава, която според някои хипотези на съвременната археология се намира в днешна Етиопия или Йемен. Името на Савската царица не се споменава в библейските текстове, но тя е наричана Македа в етиопската и Билкис в ислямската традиция. Други имена, които са ѝ приписвани са Никауле или Никаула.

Съдържание

1 Библейски свидетелства
2 По-късни еврейски легенди
3 Етиопската традиция
4 Арабската митология и Коранът
5 Съвременни научни хипотези
6 Савската царица в масовата култура
- 6.1 Опери
- 6.2 Филми
7 Източници
8 Външни препратки

[редактиране] Библейски свидетелства

Според Библията (Първа книга на царете; текстът до голяма степен се повтаря във Втора книга на летописите) неназованата царица на страната Шева чула за голямата мъдрост на Соломон, цар на Израел, и отишла при него с дарове от подправки, злато и скъпоценни камъни. Тя била силно впечатлена от мъдростта и богатството на Соломон и благословила неговия Бог. Соломон също ѝ отвърнал с подаръци и „всичко, което пожелала“, след което царицата се завърнала в страната си. Някои пасажи от Песен на песните понякога се интерпретират, като свидетелстващи за любовни отношения между Соломон и Савската царица.

Савската царица се появява като „Царица на Юга“ в Евангелие от Матей, а в Евангелие от Лука Исус Христос заявява, че тя и ниневийците ще съдят евреите, отхвърлили учението му.

[редактиране] По-късни еврейски легенди

Еврейският историк Йосиф Флавий подчертава любовта на Савската царица към учението. Той ѝ дава името Никауле, допускайки връзка с Нитокрис на Херодот.

По-късните еврейски легенди доразвиват някои подробности от библейския разказ. Подаръкът на Соломон от „всичко, което пожелала“ се конкретизира в сексуална връзка. Големи усилия се отделят, за да се съставят списъци със загадки, с които Савската царица изпитвала мъдростта на Соломон.

Според друга легенда, когато царицата се среща със Соломон, той се намира в стъклен парник. Решавайки, че той е във вода, тя вдига роклята си и показва косматите си крака. Неодобрението на Соломон се превръща в етологична история за появата на обезкосмяването.

[редактиране] Етиопската традиция

Императорската фамилия на Етиопия твърди, че произлиза от цар Соломон и Савската царица, наричана там Македа. Етиопската епична хроника Кебра Нагаст описва историята на Македа и нейните потомци. В нея се разказва, че цар Соломон прелъстил царицата и им се родил син, който станал Менелик I, първият император на Етиопия.

Според някои хипотези древните общности, поставили началото на етиопската държава, са южноарабски семити, мигрирали през Червено море и смесили се с местното несемитско население. В действителност до възхода на исляма през 7 век етиопското царство Аксум контролира голяма част от Южна Арабия, включително Йемен, а амхарският език и тигриня, говорени в Етиопия, са южносемитски езици. На територията на днешните Етиопия и Еритрея има множество археологически свидетелства и древни сабейски надписи на южноарабска азбука, които говорят за присъствието на южноарабски общности в региона.

[редактиране] Арабската митология и Коранът

Според арабските легенди Ясер Янам е съпруг на Балкис, царица на Шева. Балкис е сестра на Шамс, Слънцето, а нейният баща ал-Хадад е освободил майка ѝ, която е джин.

Коранът не споменава името на Савската царица и разказът за нея е подобен на този в Библията. Според него Соломон научава за царство, управлявано от царица и почитащо слънцето. Той изпраща послание и заплашва с нашествие в страната. След размяната на подаръцци, царицата отива в неговия двор и приема монотеизма.

[редактиране] Съвременни научни хипотези

Някои съвременни учени, главно от арабските страни, свързват Савската царица не с Йемен, а по-скоро с търговските колонии в Северозападна Арабия, основани от южноарабските държави. Археологическите свидетелства потвърждават наличието на такива колонии с южноарабски надписи и други находки, макар че до момента не е открито нищо, пряко свързано с Билкис.

[редактиране] Савската царица в масовата култура

[редактиране] Опери

1796 — „Solomon“ от Георг Фридрих Хендел,
1862 — „Reine de Saba“ от Шарл Гуно
1875 — „Die Königin von Saba“ от Карл Голдмарк

[редактиране] Филми

1921 — „The Queen of Sheba“
1959 — „Solomon and Sheba“
1963 — „The Queen of Sheba Meets the Atom Man“
1995 — „Solomon and Sheba“

[редактиране] Източници

Тази статия, частично или изцяло, представлява превод на статията Queen of Sheba от сайта http://en.wikipedia.org . Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, за да видите списъка на съавторите.