Савана и тропични гори
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Съществуването и разпределението на саваните зависят от климата и от количеството дъжд през сезоните. През сухия период саваната има неприятен изглед, пясъците имат жълто-червен оттенък; тя се раззеленява през влажния период (най-вече от май до септември). Точно тогава голяма част от животните се размножават най-вече птиците защото намират храна в изобилие. Различните типове савани са най-напред — влажната савана, която се нарича също гвианска, характеризираща се с високи треви, палми и извисяващи се дървета. Тя се намира в районите, където сухият период продължава 2,5–5 месеца и където пада 15000 мм дъжд годишно. След това — сухата савана (суданската), в която сухият период трае 5–7,5 месеца. Там листата на дърветата окапват през сухия период. Най-накрая там където сухият период трае повече от 7,5 месеца (500 мм дъжд годишно), саваната има пустинен вид; тревите оредяват и не остава нищо друго освен бодливите храсти. Наричат я сахелска, или храстова. По-трудно е да се различи саваната на безводната степ от тази на дъждовните гори. Установена е също разлика между тревистите савани и храстовата савана. Храстовата савана с дърветата си, пръснати тук-там, има вид на парк; тя се намира на границата на рядката светла гора. Само животните, способни да понесат жегата и продължителната суша, могат да живеят в саваната. По-голяма част от тях — например големите тревопасни бозайници, са също толкова бързи колкото и издръжливи. Необходимостта налага това! Те трябва да намират скривалища в саваната, а и водоемите тук са рядкост. Налага им се да изминават дълги разстояния, за да пият вода, най-вече през сухия период. Също така те се сблъскват с голямата разлика в температурата през деня и нощта — например от 40 градуса С до само 3 градуса С! В Западна Африка средната температура достига 25–26 градуса С, и 29 градуса С в Кения! Във фауната на Африканските савани преобладават предимно едрите бозайници. От тях повече от 40 вида са тревопасни. Да не забравяме впрочем малките антилопи и многобройните гризачи. Колкото до хищниците — те образуват също голяма група — в Танзания се срещат 41 вида. Въпреки големият им брой тревопасните съжителстват, без да изтощават хранителните източници. При това по много начини — първо, те не се срещат всички на едни и същи места едновременно, защото някои от тях се местят. По-нататък — всеки вид се харни с различна храна. Едни употребяват твърди стебла други — клончетата, и т.н. Накрая животните с малък ръст пасат предимно треви, а по-големите — като жирафите — късат листа на няколко метра височина. Между най-характерните растения от храсталаците ще споменем слонската трева, която достига 3 м височина, и акациите и баобабите, често срещащи се в сухите савани. Акациите имат различни приспособления към климата — тесни листа и правещи силно впечатление бодли (до 10 см дължина при един вид в Южна Африка). Други малки дървета са албицията и жужубата. Баобабът е гигант, който достига понякога 20–25 м височина. Неговият огромен дънер е широк 3 и повече метра в диаметър и е с обиколка 20–30 м. Този единствен по рода си воден резервоар му позволява за устоява на засухата. Баобабът е широколистно дърво.Всяка година през сухия период пламъци обхващат повечето савани. Хората опожаряват тревите. По този начин векове наред те пречат на разрастването на дърветата и запазват саваната в нейния пасищен вид. Думата призхожда от „джангал“, което на езика хинди ще рече пустиня. По-късно приема смисъл на ниски, вечно зелени разпръснати храсти. Днес тя е синоним на влажни тропически гори с почти непреходима растителност, гъмжаща от животни. Влажната гора, изключително богата на растителни видове, обикновено е мрачна, тъмна, с рядка ниска приземна растителност и е леснопроходима. Там, където светлината си е пробила път, покрай просеките и бреговете на реките и езерата, избуява гъста и трудно проходима растителност. Повечето от посетителите са я видели било от лодки или през просеката и са създали мита за „непреходимата“, „гъстата“, „трудно достъпна“ тропична гора. Джунглата по-скоро е техническо понятие и се отнася за гъстата и трудно проходима, предимно по-ниска растителност, появила се там, където тропичната гора е отстъпила. В литературата и, а и в разбирането на местните и жители понятието се покрива с влажна тропична гора. Това подсказва, че при формирането на този тип гора валежите са от важно значение. Влагата, обикновено над 1800 мм, е един от най-съществените елементи, но не и единственият от широката гама съставки на географската среда – темперетура, почви, релеф. Сложно е делението на горите от областта на екватора, а и в близост до него – „екваториални“, „тропични“, „субтропични“ и т.н. Възприети са понятията „екваториални вложни гори“ и „субтропични гори“, докато „тропична влажна гора“ или само „тропична“ се отнася и за двата вида. Все още се среща и понятието „селва“, което изцяло съвпада „тропична влажна гора“. И така прието е, че тропичната гора е вечнозелена, влаголюбива, поне 30 метра висока, но обикновено много по-висока, богата на дебелостеблени лиани и тревни епифити. Повече от половината дървесна растителност на планетата ни е тропична. В тропична Африка тя заема 38% от горската растителност, в Южна и Централна Америка 73% е от тропични видове, или около 6 млн. кв. км., и в Югоизточна Азия и Австралия ( без Океания ) тропичните гори покриват 3 млн.кв.км или 83% от горската растителност. Екваториалните влажни гори се срещат в места с постоянен климат, почти равномерен през годината валеж, високи средни темперетури, с незначителна разлика между високите и ниските стойности и липса на изразени сезони. Средните дневни темперетури са около 28º до 30º С, а средните нощни – 20º-22º С. В тези гори се наблюдава едно рядко срещано климатично явление – средната месечна темперетура е почти равна на средогодишната. Отклоненията са рядкост, поради което разликата между най-топлия и най-студения месец е 1º-2º С. Средното отклонение между най-високите дневни и най-високите нощни темперетури обикновено е 5º-8º С, поради което се приема, че нощта е „зимата“ в екваториалната влажна гора. Ако въобще може да се говори за сезони, то трябва да бъде направено на основата на валежи, а не температури. Годишните валежи варират между 1500–3000 mm, които са почти равномерно разпределени през годината. Понякога се наблюдава кратък по-сух, с по-слаби валежи период а в някои райони се наблюдават и два максимума на валежите, които съвпадат с най-високото издигане на слънецето на небосвода в 12,00 часа по обяд. Обилната влага е причина за отстраняването на хранителните вещества от почвата и за нейното ерозиране. Високите темперетури и постоянните валежи предопределят интензивни химически реакции. Растежат на растителните видове е бърз и непрекъснат. Екваториалните влажни гори покриват обширни райони от басейна на реките Амазонка и Конго, преговата зона между Нигерия и Гвинея, части от Индонезия, няколко островни групи в тихия океан. Влажни гори се среща и на места, където валежите и темперетурите са значително по-различни от посочените по-горе. Там влагата има друг източник. Нейното изобилие и високата темперетура спомагат на образуването на растителност, която удивително прилича на тази от екваториалната влажна гора. Постепенен е преходът на екваториалнта влажна гора в субтропична влажна гора, в мусонни гори и на височина в тропична планинска гора. Субтропичната влажна гора се среща и по-наветрените брегове, на около 10º северно и 10º южно от Екватора до тропиците. Отличава се с наличието на сезон с намален валеж, т.нар. сух сезон, въпреки, че преобладаващ е влажният сезон. С отдалечаването от екватора нарастват колебанията в температурите и продължителността на деня. Тази е и причината гората да бъди по-открита, по-ниска, с по-малък брой растителни видове и по-малко лиани. Това са типични гори за Централна Америка, Карибския басей – предимно наветрените брегове на островите – западните Гати в Индия, бреговете на Бирма, Виатнам, Филипините, Малайзия, Сингапур и Мадагаскар. Мусонната гора, известна още като широколистна гора, се е образувала под влиянието на мусоните – периодично духащи ветрпове, които пък са дали името на едноименният климат. Налице са два сезона – влажго по-богата, отколкото в екваториалната гора. Не е случаен фактът, че понятието джунгла се отнася предимно за мусонната гора. Този вид тропична гора е характерен за мусонна Азия – Бирма (за бреговете на субтропичните гори), Тайланд, Камбоджа, Индонезия (предимно Ява и Целебс), Североизточна Австралия, часто от Западна Африка и Южна Америка, граничещи със субтропичната влажна гора – Бирма (за бреговете на субтропичните гори), Тайланд, Камбоджа, Индонезия (предимно Ява и Целебс), Североизточна Австралия, часто от Западна Африка и Южна Америка, граничещи със субтропичната влажна гора. Мангровите гори се срещат по бреговете на тропичните, ниски заблатени брегове. Дървестните видове са високи от два до десет метра, а в редки случаи достегат и тридесет. Мангровата растителност не е взискателна към почвите и най-често се развива край делтите и естуарите на реките. Влажните гори на умерените географски ширини, известни също като лаврови гори, имат много по-малко растителни видове, които са значително по-ниски и на по-голямо отстояние един от друг. Разпростират се предимно в зоната на умерения климат с достатъчно и добре разпределени валежи и не особено големи темперетурни различия. Срещат се в два основни района: по западния бряг на континетите в географските ширини 35º и 55º и по протежение на източния бряг между 25º и 40º. Специфично за района е голямото почвено разнообразие, което в съчитание с по-слабите валежи и по-ниските темперетури е спомогнало за образуването на относително дебел хумусен слой. Това се дължи и на значително по-слабото изпарение и по-бавното разлагане на орагничните вещества. Тропичната планинска гора е типична с вертикалното си развитие в границите на тропичната гора – планините на Нова Гвинея и на Калимантан, платото Амхара в Етиопия, подножието на Камерун, склоновете на Андите в изворната област на Амазонка. Тук релефа е най-същественият елемент обуславящ и типичната растителност – полупланинска към 1 000 м и планинска от 1 500 м н.в. Обилната влага и топлината са основната причина за образуването и на преобладаващите в тропичните гори почви: червеноземните и латеритните. Червеноземните, наричани още тропично червени почви, са дълбоки, пръхкави и лесно се обработват. Глина, в съчетание с железни окиси образуват и основната съставка, която им позволява да запазят порьозността си в условията на обилна влага. Латеритните почви имат много тънък повърхностен слой. Следва мощен слой, богат на желязо. Под влияние на обилната влага и богатата растителност почвата е мека,рохкава и лесно може да се обработи. Веднъж изложен директно на слънчевите лъчи, настъпва втърдяване, което прави почвата негодна за земеделие. Това е т.нар. процес латеризация, донесъл много злини на живеещите в зоната на тропичните гори. Наложилото се схващане, че всички почви в тропичните гори са латеритни, е погрешно. Например в Южна Америка тъмни латерити са се развили върху скали, богати на калций и магнезий, червени латерити – върху скали богати на поташ, кафяви латерити и върху скали, богати на базалт или вулканска пепел. Не на едно място се срещат и най-плодородните – вулканските почви. Вулканскта пепел е тази, която подобравя плодородието на почвения слой. Те са характерни за Индонезия. Подзолните почви, образувани върху бедни скали, каквито са пясъчниците, са широко разпространени в Гвиана, Малайзия, Калимантан и Тайланд. В планинските дъждовни гори латеритите са в по-нисшите части, а над тях са подзолните почви. На други места с блатни гори е налице силно разкиселинова почва с много торф – Ява, Суматра, Калимантан, Целебес, Малайзия, Гиана. Торфищата са обширни, с дебелина над 6 метра.
