Руска литература
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Руската литература е книжнината, издадена в Русия или от руски емигранти, както и рускоезичната литература, написана от няколко независими нации по времето на Руската империя или на Съветския съюз. С разпадането на СССР някои нации и култури излизат със становище, че различни съветски писатели, които са писали на руски език, принадлежат към етно-културни общности, различни от руската.
Съдържание |
[редактиране] Ранна история
Староруската литература се състои от няколко разпръснати произведения, написани на староруски език (известен още като древноруски). Анонимни творби от този период включват Слово о Полку Игореве и Моление Даниила Заточника. Т.нар. жития святых (жития на светците) са често срещан жанр в староруската литература. Житие Александра Невского е един от примерите за това.
Други руски литературни писмени паметници включват Задонщина, Физиолог и др. В билините (устни народни епически поеми) се смесили християнските и езическите традиции. Средновековната руска литература има преобладаващ религиозен характер и използва адаптирана форма на старобългарския с много южнославянски елементи. Първото произведение на разговорен руски е автобиографията на протойерей Аввакум, написана през средата на 17 век.
[редактиране] Епохата на цар Петър Велики
Вестернизацията на Русия, свързвана най-често с имената на цар Петър Велики и царица Екатерина Велика, съвпада с обновяването на руската азбука и на увеличена търпимост към идеята за използването на народния език за общи литературни цели. В началото на 18 век автори като Дмитрий Кантемир, Василий Тредяковски и Михаил Ломоносов положили основата на пътя, по който по-късно щели да минат поети като Гаврила Романович Державин, драматурзи като Александър Петрович Сумароков и Денис Фонвизин и прозаици като Николай Карамзин и Александър Радищев.
[редактиране] 19 век
Романтизмът благоприятства за процъфтяването на поезията: имената на Василий Жуковски и Александър Пушкин идват на преден план, последвани от това на Михаил Лермонтов.
През 19 век се внасят нововъведения в руската литература и списъка на някои от най-значимите личности от този период включва преводача на басните на Лафонтен и баснописец Иван Крилов; авторите на документална и историческа литература Висарион Белински и Александър Херцен; драматурзите Александър Грибоедов и Александър Островски; поетите Евгений Баратински, Константин Батюшков, Николай Некрасов, Алексей Толстой, Фьодор Тючев и Афанасий Фет; Козма Прутков (псевдоним, използван от няколко сатирици); както и няколко световно известни романисти като Николай Гогол, Лев Толстой, Фьодор Достоевски, Николай Лесков, Иван Тургенев, Михаил Салтиков-Шчедрин и Иван Гончаров.
[редактиране] Сребърната ера
С идването на 20 век нови жанрове намират своето място в руската литература. Антон Чехов става майстор на разказите и драмата, а Анна Ахматова е израз на новаторските лирици.
Началото на 20 век е известно като „Сребърната епоха на руската поезия“. Известни писатели от този период са Анна Ахматова, Инокентий Аненски, Андрей Бели, Александър Блок, Валерий Брюсов, Марина Цветаева, Сергей Есенин, Николай Гумильов, Даниил Хармс, Велимир Хлебников, Осип Манделщам, Владимир Маяковски, Борис Пастернак, Фьодор Сологуб и Максимилиан Волошин.
[редактиране] Съветски период
Съветизацията на Русия оказва влияние върху литературата след 1917. Максим Горки, нобеловия лауреат Михаил Шолохов, Валентин Катаев, Алексей Толстой, Владимир Маяковски, Илф и Петров стават известни като автори на съветска литература. Докато социалния реализъм получава подкрепата на СССР, някои от писателите като Михаил Булгаков, Борис Пастернак, Андрей Платонов, Осип Манделщам, Исак Бабел и Василий Гросман тайно продължават класицистическата традиция на руската литература, пишейки „под масата“, като за тях е невъзможно такива творби да бъдат издадени докато са живи. Братята Серапион настояват на правото да творят литература, която да бъде независима от политическата идеология, и това води до конфликт между тях и правителството. Властта не толерира и експерименталното изкуство на групата Обериу. Междувременно емигранти като нобеловия лауреат Иван Бунин, Александър Куприн, Андрей Бели, Марина Цветаева и Владимир Набоков продължават да творят успешно в чужбина.
В Следсталинова Русия социалният реализъм остава единственият разрешен стил. Булгаков, Александър Солженицин и Варлам Шаламов публикуват някои свои творби в края на 60-те години. Според някои, Социалният критицизъм става известен когато братя Стругацки започват да го използват. Развива се и т.нар. бардова поезия.
Малко преди разпадането на Съветския съюз автори като Йосиф Бродски и майсторът на разказите Сергей Довлатов се радват на успех на запад, но славата им в СССР се ограничава само до самиздат.
