Портретът на Дориан Грей

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Портретът на Дориан Грей (на английски The Picture of Dorian Gray) е роман от Оскар Уайлд, издаден за пръв път през 1890 г. Една от най-вълнуващите творби на Уайлд. Разкрива вечните стремежи на човека - за безсмъртие, вечна красота, слава. Тези стремежи водят до душевна деградация и обвързват нравствеността във вериги. Книгата е история за трагедията на човека, вечно криещ характера си под маска, стремящ се да намери себе си в света.

Романът преплита реалност и фантазия - нещо характерно и за моралистичните приказки, които Уайлд също е пишел по това време, като "Щастливият принц" и "Славеят и розата". Разказва за силното желание на един атрактивен младеж да остане завинаги млад, след като един приятел, художникът Басил Хауърд (Basil Hallward) му прави портрет. Естествено, неговото силно желание се превръща в трагедия. Оскар Уайлд успява да направи перфектен портрет, с критическото си око, както на тогавашното общество (края на 19-ти век), както и на темата за суетата, лудостта и отчуждението. Неговите похвати и описания пленяват публиката. Това e и единственият роман написан от Оскар Уайлд, годината е 1891.

Основни теми

"Портретът на Дориан Грей" се отнася за вечната младост, но до известна степен може да се каже, че се отнася и за нарцисизмa, тъй като основният персонаж притежава силно чувство на адмирация към самия себе си.

Това не е и първият път, когато се засяга темата за нарцисизма. Изхождайки от мита за Нарцис, 19 века по-късно Пол Валери (Paul Valery) остава очарован от самия мит, включен в "Метаморфоза".