Писменост

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Писменост е използването на графеми, записани върху някакъв физически носител, за образуване на думи и други езикови конструкции, които представят някакъв език и носят информация. Писменост се нарича също така и всяка отделна система от графеми и правила за тяхното използване.

Съдържание 1 Писмеността 2 Ранната писменост 3 Развитие на писмеността 4 Опростяване на писмеността 5 Подпис 6 Йероглифи 7 Азбучни писмености 7.1 История 7.2 Видове азбуки 7.2.1 Глаголица 7.2.2 Кирилца 7.2.3 Еврейско писмо 7.2.4 Финикийско писмо 7.2.5 Гръцка азбука 7.2.6 Етруско писмо 7.2.7 Латинска азбука 7.2.8 Връзки 8 Тракийски език 9 Литература

[редактиране] Писмеността

Преди появата на писмеността хората пазят в паметта си това, което са научили. Трудно е да се запомни всичко, както и да го предадат на следващите поколеня. С течение на времето знанията стават прекалено много и се появява нуждата от писменост.

[редактиране] Ранната писменост

• Шумерската писменост се заражда преди около 5000 години. Тя е съставена от пиктограми (рисунки зa всяко понятие). Използването й е трудно, защото се изисква умение за рисуване и трябва да се запомнят много знаци.
• Инките използват система, от разноцветни шнурове с разположени върху тях възли. Писменноста се нарича кипу.

[редактиране] Развитие на писмеността

Постепенно рисунката се развива в знак . Както и рисунките те са много на брой, но поне изписването им става по - лесно.Изписването им се извършва с калем върху мека глина.

[редактиране] Опростяване на писмеността

От 800 останали знака често употребявани са едва 200-300. Променя се начинът на четене. Знаците се изписват в редове, коита си изписват отляво надясно.

[редактиране] Подпис

[редактиране] Йероглифи

[редактиране] Азбучни писмености

[редактиране] История

След като възникват на неизвестно място по източното крайбрежие на средиземно море, азбуките започват да си проправят своя път (през Гърция) към Европа и (вероятно чрез арамейския) на изток към днешна Индия. След колонизирането на голяма част от света в края на средновековието, повечето народи по света вече използват азбуки. Изключение са японската и китайската писменост (въпреки, че в Китай са правени опит за въвеждане на латиница с пин-юин). Повечето азбуки обхващат 20 до 30 основни символа. Най-малката азбука е ротокаската на Саломоновите острови с 11 букви, най-голямата е Кхмерска в Камбоджа с 74 букви.

Етруските предават на римляните гръцката азбука, с която са надписани и много предмети. В Месопотамия много документи с клиновидно писмо се пресъздават сбито през 5 век с арамейска азбука.

Арамейската азбука измества постепенно клиновидното писмо след походите на Александър Велики. Някъде с началото на християнската ера клиновидното писмо напълно изчезва. В Египет йероглифите са изместени от коптската азбука.

На картинка по-горе е показано развитието на писмото с начало пре-синитските и пре-канааитските писмености. Връзката на арамейския с индийските писмености не е показана, тъй като е все още по-скоро хипотеза. Липсва и връзката към писменостите на корейците хангу, която е създадена през 15 век и на черокезите създадена през 1821.

[редактиране] Видове азбуки

[редактиране] Глаголица

Основна статия: Глаголица

[редактиране] Кирилца

Основна статия: Кирилица

[редактиране] Еврейско писмо

[редактиране] Финикийско писмо

[редактиране] Гръцка азбука

Основна статия: Гръцка азбука

[редактиране] Етруско писмо

[редактиране] Латинска азбука

Основна статия: Латинска азбука

[редактиране] Връзки

1. виж Азбука

[редактиране] Тракийски език

[редактиране] Литература

• Робинсон, Андрю. 1995. The Story of Writing. ISBN 0500016658