Петър Тодоров
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Петър Тодоров Цачев (3 февруари 1881 или 1883 - 30 Януари 1955) е български политик. Роден е като син на опълченец в Ловеч. Завършва прогимназия в родния си град. През 1907 г. пътува в Сърбия, Виена, Италия и Швейцария. Следва финансови науки в Берлин (1907-1911). Редактор на в. "Родина" (1911 г.) и сп. "Демократически преглед" (1919 г.). През 1911 г. става член на Радикалдемократическата партия - (РДП) в България. От август 1923 г. е член на Управителния съвет на Демократическия сговор. От 1923 до 1924 г. е член на Изпълнителния комитет на РДП. Министър на финансите в първия кабинет на проф. Александър Цанков (от 9.о6. до 22.09.1923 г.) и във втория кабинет на Цанков (от 22.09.1923 до 4.01.1926 г.). През 1926-1935 г. участва в групата на "лъчистите", от която през 1927 г. произлиза Народният съюз "Звено". Той е един от неговите основатели и ръководители. Депутат в ХХІ Обикновено народно събрание, като от 4.01.1926 до 15.04.1927 г. е негов подпредседател. От 19.05.1934 до 22.01.1935 г. е министър на финансите в първия кабинет на Кимон Георгиев. След 9 септември 1944 г. е член на Централното управление на Народния съюз "Звено". Участва в българската делегация при подписване на Спогодбата за военно сътрудничество между България и Югославия на 5.10.1944 г. в Крайова. От 1945 до 1947 г. е политически представител на България в Белград.
