Петър Габровски
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Петър Габровски български политик |
|
| Роден: | 9 юли 1898 Разград, България |
|---|---|
| Починал: | 1 февруари 1945 ? |
Петър Димитров Габровски е български политик, 41-ият министър-председател на България, изпълнявал временно тази длъжност от 9 до 14 септември 1943 г.
Петър Габровски участва в Първата световна война като взводен командир (1917-1918). След войната завършва право в Софийския университет Св. Климент Охридски (1923), работи като адвокат в София. Той е основател и ръководител на националистическата организация Ратничество за напредъка на българщината (след 1936).
Габровски е министър на железниците, пощите и телеграфите в четвъртото правителство на Георги Кьосеиванов (23 октомври 1939 - 15 февруари 1940) и министър на вътрешните работи и народното здраве в двете правителства на Богдан Филов (15 февруари 1940 - 14 септември 1943). След смъртта на цар Борис III и назначаването на Богдан Филов за регент, той временно оглавява 58-ото правителство на България.
След преврата от 9 септември Петър Габровски е сред осъдените на смърт от т.нар. Народен съд. Той е екзекутиран на 1 февруари 1945. През 1996 присъдата е отменена с Решение №172 на Върховния съд.
[редактиране] Източници
- Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 954430603X / ISBN 9545091916.
