Ebooks, Audobooks and Classical Music from Liber Liber
a b c d e f g h i j k l m n o p q r s t u v w x y z





Web - Amazon

We provide Linux to the World


We support WINRAR [What is this] - [Download .exe file(s) for Windows]

CLASSICISTRANIERI HOME PAGE - YOUTUBE CHANNEL
SITEMAP
Audiobooks by Valerio Di Stefano: Single Download - Complete Download [TAR] [WIM] [ZIP] [RAR] - Alphabetical Download  [TAR] [WIM] [ZIP] [RAR] - Download Instructions

Make a donation: IBAN: IT36M0708677020000000008016 - BIC/SWIFT:  ICRAITRRU60 - VALERIO DI STEFANO or
Privacy Policy Cookie Policy Terms and Conditions
Петко Стайнов (композитор) — Уикипедия

Петко Стайнов (композитор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.


Петко Гр. Стайнов
български композитор
Петко Гр. Стайнов
Роден: 1 декември 1896
Казанлък
Починал: 25 юни 1977
София

Петко Стайнов е забележителен композитор и музикален общественик, който обогатява българската музикална култура и допринася значително за развитието й. Композитор с голям творчески дар, с широка музикална и обща култура и не на последно място - с усет към актуалните идеи на времето, той посвещава живота и таланта си на българската музика и музикална култура, на Българската академия на науките.

Петко Стайнов е роден на 01.12.1896 г. в Казанлък. На 6-годишна възраст наранява едното си око, впоследствие и другото започва да боледува и 11-годишен загубва напълно зрението си. Завършва института за слепи в София (1915), където за пръв път проявява музикалната си дарба. Учи пиано при Андрей Стоянов и прави първите си композиционни опити.

През 1920 г. заминава за Германия и посещава една година частен музикален лицей в Брауншвайг. През 1923 г. завършва Дрезденската консерватория с две специалности: композиция при Александър Волф и пиано при Ернст Мюнх. Завърнал се в Казанлък през 1924, той създава първата си значителна творба - Симфоничната сюита "Тракийски танци" в три части (1925), като впоследствие към нея добавя още една част ("Мечкарско", 1926).

От 1927 г. живее в София. От същата година е лектор по пиано в Института за слепи.

Петко Стайнов твори предимно в два жанра: симфоничния и хоровия. И в двата ком-позиторът обобщава някои тенденции в българската музика и бележи нов етап в развитието й. Той приспособява европейската музикална традиция към българското световъзприемане, към възможностите на изпълнители и слушатели, към естествения развой на националната музика. От европейската музика Стайнов усвоява средства и форми, изразните възможности на симфоничния оркестър, изграждането на ясна структура. Онова, което го характиризира като български музикален творец е създаването на собствен, български музикално-творчески стил. Този стил се проявява най-вече в авторската мелодика (без цитати от народната песен) и в хармоничния език на произведенията. Идеята на произведенията му е конкретизирана чрез словестния текст на хоровите песни и балади и чрез програма-заглавие на повечето от симфоничните му творби.

Симфоничното творчество на Петко Стайнов обхваща: симфоничните сюити "Тракийски танци" (1925,1926) и "Приказка"(1930), симфоничните поеми "Легенда" (1927) и "Тракия" (1937), Симфонично скерцо (1938), концертните увертюри "Балкан" и "Мла-дежка увертюра" (1936 и 1953), две симфонии (1945 и 1949). В него са пресъздадени красотата на родната земя, устремът на народните танци, образи от народните приказки. На двете му симфонии са присъщи философски обобщения. Симфоничните произведения на Стайнов притежават силно художествено внушение, а някои от тях, напр.- "Тракийски танци" и "Тракия" са се преввърнали едва ли не в символ на българската музика.

В хоровите си песни Петко Стайнов разкрива страни от душевостта и характера на българина ("Ела се вие, превива", "Изгреяло ясно слънце", "Бре Иване", "Засвири Димо", "Пусти Димо", "Де бре, Димо"). До към началото на 30-те години на ХХ век Стайнов едновременно следва традициите в хоровото творчество на първите композитори и внася елементи от личния стил.

С хоровите си балади става основоположник на нов дял в българската музика. В тях той претворява предимно драматични събития от старата и новата история на България и постига национално баладично звучене ("Тайната на Струма", 1931; "Урвич" - за смесен хор, текст Н.Ракитин, 1933; "Конници", 1932; "Сто дведесет души" - за мъжки хор, текст П.П.Славейков, 1935; "Момина жалба" - за смесен хор, текст Тр.Кунев,1936; "Другарят Антон" - за смесен хор, текст Ив.Радоев, 1954; "Кум Герман" - за смесен хор, текст. Д.Пантелеев, 1955). Петко Стайнов черпи интонации за баладите си от целия национален интонационен фонд. За едно действено и конфликтно повествование тясно фолклорното звучене би възпряло творческия му порив. Баладите на Стайнов съдържат технически трудности и днес още са костелив орех за българските хорове.

Творчеството на Петко Стайнов и в симфоничния, и в хоровия жанр попълва пропуснати етапи в развитието на българската музика и това също определя значението му за нея.

Голяма и плодотворна е музикално-обществената дейност на Петко Стайнов. Той е председател на Съюза на народните хорове в България (Български певчески съюз) и на Дружеството на българските композитори "Съвременна музика" (1933-1944), директор на Народната опера (1941-1944). През 1941 г. е избран за редовен член на БАН (академик). От 1948 г. е директор на новосъздадения Институт за музика с музей при БАН (по-късно Институ за музикознание) и заема тази длъжност до смъртта си. Бил е още член на Президиума на БАН, академик-секретар на Отделението за изобразителни изкуства и архитектура при БАН и др. Под неговото мъдро и компетентно ръководство посочените институти, съюзи, дружества и др. бележат най-високите точки в дейността си.

Своите схващания за социалните функции на музиката, за значението на народната песен за творчеството на българските композитори, за създаването български музикален стил, за хоровото пеене, за музикалното образование в училищата, за отделни хорове, композитори, творби, изпълните и събития в музикалния живот Петко Стайнов излага в многобройни статии.

Носител е на най-високи държавни награди. Петко Стайнов умира на 25.06.1977 г.

Our "Network":

Project Gutenberg
https://gutenberg.classicistranieri.com

Encyclopaedia Britannica 1911
https://encyclopaediabritannica.classicistranieri.com

Librivox Audiobooks
https://librivox.classicistranieri.com

Linux Distributions
https://old.classicistranieri.com

Magnatune (MP3 Music)
https://magnatune.classicistranieri.com

Static Wikipedia (June 2008)
https://wikipedia.classicistranieri.com

Static Wikipedia (March 2008)
https://wikipedia2007.classicistranieri.com/mar2008/

Static Wikipedia (2007)
https://wikipedia2007.classicistranieri.com

Static Wikipedia (2006)
https://wikipedia2006.classicistranieri.com

Liber Liber
https://liberliber.classicistranieri.com

ZIM Files for Kiwix
https://zim.classicistranieri.com


Other Websites:

Bach - Goldberg Variations
https://www.goldbergvariations.org

Lazarillo de Tormes
https://www.lazarillodetormes.org

Madame Bovary
https://www.madamebovary.org

Il Fu Mattia Pascal
https://www.mattiapascal.it

The Voice in the Desert
https://www.thevoiceinthedesert.org

Confessione d'un amore fascista
https://www.amorefascista.it

Malinverno
https://www.malinverno.org

Debito formativo
https://www.debitoformativo.it

Adina Spire
https://www.adinaspire.com