Памет с произволен достъп
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Паметта с произволен достъп е вид памет в изчислителната техника, която позволява достъп и за четене, и за запис, до произволна част от данните без ограничения. Това я различава от постоянната памет, която позволява само четене, и от паметта с последователен достъп, при която могат да се извършват действия само в определен ред.
Може да бъде изпълнена чрез интегрални схеми (процесорни регистри, оперативна памет, повечето видове кеш-памет) или на магнитени носители (феритна памет, твърди дискове, гъвкави магнитни дискове).
Тази статия се нуждае от подобрение.
За разлика от външната памет, т.е. на магнитни, оптични и др. носители, RAM се изгражда от чипове, които са способни да съхраняват информация само докато им е подаден елекрически заряд. Съществува и сравнително нова разработка, наречена енергонезависима RAM, при която информацията се запазва дори при прекъсване на захранването за продължително време. Друг електронен тип памет е ROM, който обаче не позволява запис.
Съгласно архитектурата на фон Нойман паметта съдържа инструкции за централния процесор (CPU), които му казват какво да върши. Компютърът работи с битове. Всеки бит може да има едно от две състояния – включено или изключено. Чиповете памет запазват информацията независимо дали тя се използва или не. Чиповете в които състоянието може да бъде променяно или операционната система може да се свърже свободно с тях се наричат Памет с Произволен Достъп (Random Access Memory или RAM), а в чиповете в които достъпът е само на определени цикъли от време и не е произволен (т.е. състоянията не могат да бъдат променени) се наричат ROM (Read Only Memory). Трябва да се уточни, че информацията в произволно достъпната памет при изключване на компютъра бива изтрита, което не важи за ROM.
Съдържание |
[редактиране] Оперативна памет
Бързодействаща памет, с която процесорът обменя данни без посредничеството на други устройства. В оперативна памет се съхраняват кодът на изпълняваната програма и командите, върху които се извършват операциите. В съвременните системи се използва и свръхоперативна памет, която обикновено е разположена в схемата на процесора и осигурява време за достъп, съизмеримо с вътрешнопроцесорните операции.
[редактиране] Статична памет
или SRAM (от англ. Статична произволно достъпна памет)
Статичната памет е най–бързата до този момент, като времето за достъп до нея е 20 наносекунди (колкото по – малко е числото, толково по-бърз е обменът на информация, което прави извършеното количество работа по–голямо). Тя е скъпа, но може да побере само ¼ от информацията, която може да бъде побрана от динамичната RAM памет, още наричана DRAM. Синхронизираната SRAM позволява по–бърз поток от данни понеже ползва свой часовник (clock), който регулира потока от информацията и оптимизира работата на чипа. Поради цената си SRAM се използва главнo в чиповете на процесорите Интел® Пентиум за постигане на максимална скорост.
[редактиране] Динамична памет
или DRAM (от англ. Динамична произволно достъпна памет)
DRAM използва вътрешни клетки за да съхранява информация (по един транзистор и една клетка за всеки 1 бит памет) с MOSFET трнзистор, който зарежда и разрежда клетките т.е. извършва запис или просто улавя сигналите подадени му от системата т.е. извършва операцията четене. Клетките след време губят заряда си затова се нуждаят от постоянно обновяване или иначе 1-ницата ще се превърне в 0. Резултатът е такъв, че м/у всеко четене от страна на системата е нужно ел. презареждане за да може информацията да бъде запазена (все едно презареждане на една батерия милиони пъти в секунда). Нормалният режим на чипа е дву-часовников цикъл. Първият се нарича Т1, а втория Т2. Бързият режим на апарата е четири цикълен като първият етап е отново Т1 и Т2. Вторият е адресът, който е по принцип най–дългият етап и отнема околко 20 – 50 наносекунди. Поради факта, че SDRAM чиповете изискват обновяване на вскеи 120 н.с., дава на компютъра ефективна скорост от около 8 MHz. За службата на тази памет например, когато се използва звукова карта без памет например ISA когато слушате музика песента се преобразува в 0-ли и 1-ници и биват прехвърлени в SDRAM чипа и от там бива изпратена до звуковата карта чрез цикълите.
Функцията на чиповете с двете положения (включено и изключено) е и единствен начин да се сработят части с различна скорост.
[редактиране] Специални типове RAM
[редактиране] Двупортова RAM
Двупортовата RAM е динамична или статична памет която има два независими входно-изходни порта за произволен достъп. С помощта на тях се реализира обмен на данни между две устройства работещи независимо едно от друго. Съществуват и четитипортови
[редактиране] Видео RAM
Видео RAM е двупортова динамична памет с произволен достъп, която намира приложение при управление на електрически дисплеи. Единия порт позволява произволен достъп и се сврзва с микропроцесора. Втория порт позволява последователен достъп и се звързва с управлението на електронно лъчевата тръба.
[редактиране] Сегнетоелектрични RAM
Това са първите енергонезависими RAM. Информационния капацитет достига до 1MBit. При изключване на захранването сегнетоелектрическите контролери се поляризират в зависимост от състоянието на запомнящия елемент. След включване на захранващото напрежение техния заряд управлява установането на тригера в състоянието преди изключването.
[редактиране] Противоположното на RAM или SAM
или Serial Access Memory
SAM–ът работи като съхранява информацията в отделни клетки, като те могат да бъдат ползвани переодично. Например ако системата се обърне към SAM–а за информация и тя не е в клетката, която е била първо проверена от системата, търсенето продължава докато нужната информация не бъде намерена. Добър пример за използването на SAM е във видео картите.
