Осеновлаг
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Осеновлаг е село в Западна България. То се намира в Община Своге, Софийска област.
Осеновлаг | |
---|---|
Данни | |
Област: | Софийска |
Община: | Своге |
Население: | 358 (13/09/2005) |
Надм. височина: | 995 м |
Пощ. код: | 2291 |
Тел. код: | няма |
Геогр. положение: | 42° 58' сев. ш. 23° 32' изт. д. |
МПС код: | СО |
Кмет или наместник | |
Валери Кръстев (БСД) |
.
Съдържание |
[редактиране] География
Село Осеновлаг се намира в планински район. До селото се стига през Елисейна - Седемте престола], по път в долина, покрай река Габровница. Има черен път през билото на Ржана, проходим с джип до село Краево
[редактиране] История
[редактиране] Етимология
Етимологията на топонима Осеновлак - от прабългарското "осен" - здрав и “углак”, “онглак” (от “онгъл”- укрепено място, укрепено селище.)
[редактиране] Културни и природни забележителности
До Осеновлаг е разположен един от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз: Манастир Седемте престола
[редактиране] Туризъм
В село Осеновлаг през 2005г. стартира успешно планински екотуризъм. Построен е хотел, предлагащ двойни стаи със собствен санитарен възел и баня. В близост до хотела е разположена ферма с африкански щрауси, сърни, нутри, патици, диви и декоративни кози, пъстърва. Ранчо предлага обучение на начинаещи туристи на ездовото изкуство от лицинзирани треньори и езда. Има също разработени маршрути за преходи до Черепишкия манастир, Седемте престола и други места. Предлага се също и конен пейнбол, колоездене и различни други развлечения като събиране на билки, разхлаждане в кристални изворни води сред детствената природа на Стара планина. До изброените обекти се стига лесно от манастира "Седемте престола" като се следва шосейния път, водещ към селото. Интересуващите се от българските ръчни изделия могат да видят известната дяволска кана, а също да си купят за спомен сувенири и дърворезби.
[редактиране] Биоразнообразие
В района на манастира “Седемте престола” и околностите на село Осеновлаг преобладават иглолистни и смесени гори от черен (Pinus palassiana) и бял бор (Pinus sylvestris), смърч (Picea abies), обикновен бук (Fagus sylvatica) и други дървесви видове. От храстите широко разпространение имат боровинката, представена от видовете Vaccinium uliginosum и Vaccinium vitis-idaea, шипката (Rosa corymbifera), както и видовете Rubus idaeus (малина) и Fragaria vesca (горска ягода). Важно е споменаването на вида Crocus tommasinianus (Томасиниев минзухар). В екосистемата функционират също съобществата на гъбите, представени основно от видовете Boletus edulis (обикновена манатарка), Cantharellus cibarius (пачи крак), Macrolepotia Sing (сърнела) и др. От фауната се срещат както видове, които са разпространени посевместно като Lepus europaeus (Заек), Sciurus vulgaris (Катерица), Vulpes vulpes (Лисица), Sus scrofa (Дива свиня), Capreolus capreolus (сърна), Martes foina (Белкa), така и такива, които са включени в приложението към Резолюция № 6 (1998) на Постоянния комитет на Бернската конвенция и изискващи приоритетно съхранение на тяхното местообитание. От редките видове популациите на Canis lupus (Европейски върк) и Canis aureus (Чакал) се намират в благоприятно състояние. Тук е нужно да се отбележи, че биологичното разнообразие е допълнено от предсавители на видове от сем. Upopidae (Папунакови) и по специално Пъстрацветният папуняк (Upupa epops).