Оброчище
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Оброчище е село в Североизточна България. То се намира в община Балчик, Област Добрич.В миналото името му е било Текето.То се намира в близост до черноморските курорти Албена, Кранево, Златни пясъци.В местното училище (СОУ Христо Смирненски с кмет Стефан Василев) учат деца от съседните села и градове.С.Оброчище е известно с манастира, намиращ се в неговите покрайнини.
| Оброчище | |
|---|---|
 |
|
| Данни | |
| Област: | Добрич |
| Община: | Балчик |
| Население: | 2 544 (13/09/2005) |
| Надм. височина: | 135 м |
| Пощ. код: | 9630 |
| Тел. код: | 0579 |
| Геогр. положение: | 43° 24' сев. ш. 28° 3' изт. д. |
| МПС код: | ТХ |
| Кмет или наместник | |
| Иван Петков | |
Съдържание |
[редактиране] География
[редактиране] История
' Кмет на село Оброчище за периода 1956 г. – 1959 г.'Получер текст
Казвам се Кирил Анастасов и като най-възрастният жив кмет на Оброчище днес, в лето две хиляди и пето, ми бе предоставена възможността пръв да напиша това, що знам, и това, що съм сторил за селото и хората му по мое време. Ще си позволя да започна тази книга - история на кметската институция, с кратки исторически факти и предания за самото населено място. Село Оброчище е разположено на дъното на дълбок стар залив. Бреговата му граница е била очертана от скалното било, на което в днешни дни е разположено село Ляхово. Дълбоко врязаният в сушата залив явно е използван за пристан. Спомням си, че като деца играехме на скалите под село Ляхово. Там се натъкнахме на метални халки, забити в скалите, на които явно са връзвани кораби. Това сигурно е било някъде по времето на фараоните. Днес селото се намира между Варна и Балчик в живописната долина на река Батова и само на няколко километра от курорта Албена. За пръв път това поселище се споменава в един турски летопис от 1676 г. под името Текеджик. Вероятно то е основано доста по-рано още в началото на XVI век. Историци смятат, че селцето се е оформило след построяването на мюсюлмански манастир от един ислямски духовен водач на име Ак Язълъ баба. Той е изповядвал идеите на бешикташите. Принадлежал е към архаично религиозно течение в исляма, стоящо най-близко по своята същност и философия до християнството. Именно по тази причина на Ак Язълъ му било позволено да построи манастира си дълбоко в северозападните провинции на турската империя. Местност, населена с черкези (кавказка народност), далеч от “правоверните” османлии от Анадола, но достатъчно близо до Цариград, за да може да бъде контролиран от султанското духовенство. Старото име на Оброчище е Текето, което в превод от турски означава мохамедански молитвен дом със стаи за дервиши (странстващи мюсюлмански монаси). Манастира и гробницата – тюрбето около които се е зародило селото
Останки от Манастира 2005 г. Тюрбето 2005 г.
Според един стар турски статистически справочник през 70-те години на XIX век селото е имало 118 къщи. След Освобождението ни от турско робство преобладаващото черкезко население в района е започнало да се изселва и на негово място взели да прииждат българи, предимно изселници от Беломорска Тракия. Вниманието им било привлечено от богатия на вода район и славата, която се носила из цялата империя, за целителната сила на манастира на Ак Язълъ баба. За разлика от джамиите на империята в манастира на село Текето можели да влизат и друговерци. На всеки било позволено да се поклони в тюрбето пред мощите на духовния водач Ак Язълъ баба и да получи надежда за изцелението на болести и за житейските си неудачи. Прогонени от родните си места, първо се преселили 2-3 семейства от фамилията на Атанас Желев с прякор Чорбаджията, Димитър Стамболията и Михо Димитров. След няколко месеца се заселили още двадесетина семейства, дали началото на родовете Михови, Коларовци, Анастасовци, Армудовци, Маруловци, Паприцови, Пауновци. Почти всички те били от Лозенградския и Одринския край, а преселението станало някъде около 1879 г. Непосредствено след пристигане на голямата група заселници били събрани средства и бил построен православен храм в архитектурен стил XIII - XIV век Това е църквата, в която и днес палим свещ за здраве и за упокой. Не след дълго било издигнато и училище. В него първи като учител влязъл даскал Никола Златев. Били направени три чешми, било заградено и място за гробища. По този начин поселището започнало да придобива типичния за времето си облик на християнско село. Без да изневеряват на християнския си религиозен толеранс, новите преселници дълго време запазили някои от обредите за здраве и късмет в териториите на манастира, като част от тях пренесли в новопостроената християнска църква. Атанасовден станал и своеобразен празник за цялото село. На този ден в православния храм се извършвали обреди за здраве и след това се отивало в манастира на Ак Язълъ баба, където заедно вярващите християни и мюсюлмани оставяли своя вещ или преспивали в района на гробницата на светеца. Те вярвали, че този оброк ще запази здравето на здравите и ще изцери болките на болните. Оттам може би идва и името на селото Оброчище. Думата оброчище означава религиозно светилище или място, където се извършват религиозни оброци и обреди. От есента на 1918 до месец септември на 1940 година жителите на селото преживяват издевателствата и несгодите на румънската окупация. Мъжкото население взема участие в почти всички конфликти от национално значение – Междусъюзническата война, Войнишкото въстание. Във Втората световна война на териториите на Югославия и Унгария се бият 45 войници от селото. Събития, променящи бита и мисленето, връхлитат преселниците от Беломорието година след година. След ужаса на двете войни, окупацията и въстанието, донесли много смърт, в селото следва една нова промяна. През 1944 г. на власт в България идват нови хора с ново мислене. Те обещават да променят живота на всички хора от града и селото към по-добро. Да обещаеш, е едно, а да си на самото място на изпълнение на обещанието, е съвсем друго. Всички гледахме с очакване на новоизбраните кметове на селото след 1944 година. Всички си мислехме че нещата зависят само от кмета.Аз мислех по същия начин. До моето избиране през 1956 г.селото е управлявано от няколко кмета.Тези, които си спомням , са Войнов, Ангел Стоянов Филен, Петър Бомбов от село Църква, Георги Димитров Касаджика. Те работиха за селото и изстрадалите му жители в най-тежките години на прехода 1944 – 1956 г. Да стоиш отстрани и да гледаш как кметът говори по телефона, нарежда на разсилния, на пъдаря или на общинския колар, ми се струваше много лесна работа. Уви, оказа се, че не е така. Няколко години преди да бъда избран за кмет, аз също изпитах тежкото бреме да организирам хората да правят неща, които те не разбират в момента. Натовариха ме да организирам с младежи от нашето и съседни села бригада с цел изграждане на снегозадържащи залесителни пояси в Добруджа. Само аз си знам какво ми костваше да убедя родителите да пуснат децата си след тези гладни и мизерни години да работят за една неразбираема кауза като снегозадържане с цел повишаване на добивите на зърно. Оказа се, че да командваш е едно, а да ръководиш е съвсем друго. Всички младежи заедно се справихме прекрасно. Това бе около 1949 г. След като дръвчетата поотраснаха и започнаха да задържат снега по нивите, житото не мръзнеше и добивите наистина започнаха да се покачват. Тогава за пръв път разбрах какво означава хората да ти повярват и да придобиеш авторитет от доброто, което си сторил. Този мой успех ми даде смелост да се кандидатирам за кмет на селото.
Награждавам най-заслужилите бригадири, участвали в залесяването на снегозадържащите пояси в Добруджа
Когато през месец януари 1956 г. започна кампанията за избор на нов кмет на село Оброчище, населението му наброяваше 1500 жители. Осемдесет на сто българи, малцинство двадесет на сто: кoпанари (румънски цигани), цигани и малка част турци. Основният поминък на населението от село беше лозарство, зеленчуково производство.
Едно звено работнички в лозята на селото и пред кравефермата, 1957 г. (личен архив)
Имаше работници в ленена фабрика, към ДЗС в напоителната система, занаятчийски работници: тепавичари, воденичари, коларо-железари, строители, шивачи и др. В селското стопанство работеха тридесет на сто в кооперативното стопанство, а останалите бяха частни стопани, които обработваха земята с животинска тяга. Почти нямаше механизация - както при частните стопани, така и в кооперативното стопанство. В новообразуваните животновъдни ферми към ТКЗС всичко се извършваше само на ръка. По-голямата част от земята бе от най-ниската категория, затова добивът беше нисък. Пшеницата достигаше най-много до сто и двадесет килограма на декар, царевицата - до двеста килограма, а лозята - до петстотин килограма. Притежателите на земя имаха от десет до петдесет декара, средният селянин имаше от петдесет до сто, с над сто декара бяха малък брой стопани. Развитието на леката промишленост и производството на изкуствените влакна оказа пагубно влияние върху производството на лен. Ленената фабрика край село започна да съкращава работници. Появи се безработица. Губещи бяха също така водениците, тепавиците и някои занаятчийски професии. В такава обстановка на несигурност и промени се проведоха местните избори за народни съвети, които избори избраха съветници за местен работен съвет. В него бях включен и аз. На сесията на народния съвет бе избран изпълком, а за негов кмет (председател) - аз, Кирил Николов Анастасов. Роден съм на 3 април 1929 година в семейството на Никола и Рада Анастасови. По ирония на съдбата също като баща си останах сирак в ранна възраст. Завърших седми клас в училището в родното си село Оброчище. През есента на 1945 г. постъпих на работа в околийския комитет на демократичната младеж в Балчик. От ноември 1949 година до май 1952 година отбих военната си служба. След уволнението си постъпих отново на работа в тогавашната младежка организация в Балчик. Така в далечната 1956 г. на миналия век, едва навършил 26 години, попаднах на горещия кметски стол в село Оброчище. Поста приех от Георги Димитров, по прякор Касаджика.
Кирил Николов Анастасов на кметския стол в село Оброчище през 1956г. и през 2005 г. с любезното разрешение на кмета г-н Петков.( личен архив)
Предстояха ми трудни години. Имаше много наболели проблеми, които не търпяха отлагане. Очакваха ме и много бойкоти и други неприятни изненади, но коя луда млада глава мисли за тези неща в такъв момент. Окрилен от организаторските си успехи през 1949 г. и високата оценка, дадена ми от околийската управа и хората от региона, приех новата си изборна длъжност с ентусиазъм. Първата трудност бе да успея да задържа опитните администратори в кметството. Неуспелите в изборите бяха убедили целия персонал на кметството да напусне. Вслушвайки се в мъдрия съвет на възрастен човек от селото – дядо Иван, успях да изляза от трудната ситуация и всички служители изтеглиха молбите си за напускане. Пак по съвет на възрастни хора, мои поддръжници, организирах няколко срещи с гости от други населени места. Организирах и няколко сбирки в кметството за привличане на повече съмишленици около трудните задачи, които трябваше да се решат от кметската администрация. Едно от първите неща, с които се захванахме със секретаря на общинския съвет Никола Ставрев, бе благоустрояването на циганското население. Циганите живееха в сламени колиби и къщи-землянки, по няколко семейства в “жилище”, ако изобщо може да се използва тази дума. В землянките те бяха без ток, вода и санитарни възли. Поради липсата на септични ями хигиената бе много лоша. Лятото оттук идваха много болести и се носеше нетърпима миризма. На един километър от селото още преди моето идване на този отговорен пост се бяха заселили копанари. Те също живееха в подобни неугледни жилища, както и техните събратя българските цигани. Този въпрос трябваше да се реши колкото се може по-бързо. На съвет решихме да съберем двете групи на едно място с оглед техните сходни навици и бит, на които те се подчиняваха. Така възникна идеята за новия квартал “Младост”, наричан от всички в селото квартал “Безгрижие“. Бе изготвена програма по преместването, план за застрояване на новите къщи и осигурени средства от банката. Гарант на кредитите станаха предприятията, в които работеха хората. Вследствие на това и двете етнически групи в селото останаха доволни. Едните получиха земя и нови жилища, на другите осигурихме спокойствие и по-добра хигиена. Тези придобивки, които дадохме на малцинствените групи в селото, амбицира българите също да подобрят своите условия на живот. С моя помощ бе подета една инициатива, наречена “Образцов дом“. От отдел „Архитектура и благоустройство” в Балчик бяха изготвени планове на всички дворове. В плановете бе определено точното разположение на рисковите за хигиената зони - в селските дворища това са тоалетните и торищата. За целта от съвета осигурихме цимент и пясък. Хората откликнаха на тази инициатива и съобразно плановете подредиха дворните си места, както подобава – цветните лехи до пътя, зеленчуковите около къщата, а оборите, тоалетните и торищата бяха преместени в дъното. Друг наболял проблем бе водоснабдяването на населението. Около селото имаше три чешми. В тях водата постъпваше чрез допотопна система от улеи, направени от турски керемиди. Водоизточникът бе далеч, чак в местността Салната, и при лошо време и порои водата в трите чешми течеше мътна и не бе годна за пиене. От друга страна, местността изобилства от вода. Селяните от години повтаряха приказката ”Вода газим, жадни ходим”. Прегледахме плана за водоснабдяването, който беше изготвен през 1955 г., но неосъществен поради това, че липсват средства. Нещата се повтаряха. В кметската хазна нямаше достатъчно пари за изпълнение на проекта. Реших да не се предавам. С много трудности, създадени от по-заможните селяни, успяхме да убедим хората, че в интерес на тяхното здраве се налага да съберем средства чрез самооблагане. Чак на второто събрание успях да събера необходимата ми числена подкрепа от по-разумните и след много мъки по снабдяването на тръбите и поставянето им, шест месеца по късно бяха изградени петнайсетина чешми. В тях потече чиста вода, и то в близост до къщите на хората.
Веселба в кметството през 1958 г. по случай водоснабдяването. В днешни дни при едно от посещенията си Оброчище през 2005 г. ( личен архив )
След тези две благоустройства в селото аз получих признание от селяните, но и се научих как да разговарям с тях и как да ги ангажирам в изпълнението на поръченията, които самите те ми дадаха по време на изборите. Не след дълго разбрах, че за новите неща, които се опитвах да правя, най-голямо разбиране и подкрепа получавах от младото поколение. Започнах да подкрепям прогресивните учители и техните инициативи. Стана традиция на първия учебен ден и на 24 май да ги посрещам в кметството.
Учители в двора на кметството по време на една от срещите ни, 1958 г. ( личен архив )
На една от тези срещи научих, че ако в селото има детска градина, много от младите майки ще могат да се върнат по-рано на работа. С това, първо, повече млади хора щяха да работят; второ, семействата им ще са по-добре финансово, и трето, децата ще получават по-добра предучилищна подготовка. Събрах съвета и решихме да преустроим една стара румънска къща в детска градина. Така бе създадена и първата детска градина в селото.
Първата детска градина в село Оброчище и първата учителка с децата 1958г. (личен архив) В едно село като Оброчище бе трудно да се говори за някакъв културен или светски живот. Ето защо, за да запълня тази празнина, се опитах да организирам добра читалищна дейност, където по-възрастните посещаваха изпълненията на народния хор на селото. Тогава нямаше телевизия, сериали и игри като „Стани богат”.
Народният хор към читалището на Оброчище и неговият художествен ръководител Белински
Ще започна този епизод от моя мандат като кмет на Оброчище с един местен виц: „Кой е най-дългият път в България?” - пита учителката. Ученикът отговаря: “Отсечката от пътя за Балчик до кметството на село Оброчище, другарко. Татко така казва - него румънците го почнаха, не го направиха, българите се опитаха, и те не го завършиха.“Сарказмът в този виц бе истинско предизвикателство за мен.С много трудности и с помощта на всички селяни успяхме да построим този прословут път, по който и до днес всички посетители на селото стигат от отбивката на международния път до кметството и църквата.
През месец май 1956 г. бях посетен от представители на окръжния археологически музей, които подробно ме запознаха с историята на манастира. Посетихме го и установихме, че месокомбинат “Родопа” отглежда там свине. След като получих уверението, че ще бъде финансирана реставрацията на този исторически паметник, аз направих постъпки към „Родопа” да освободят неправилно заетия манастир. Получих категоричен отказ и на своя отговорност със служителите на съвета отворихме вратата и изгонихме прасетата навън. С немалко перипетии и заплахи впоследствие успях да защитя от нелепо разрушаване този рядък по своята историческа и архитектурна стойност паметник на турската култура. Впоследствие районът около манастира и тюрбето (гробницата) бе оформен като парк с чешма и каменна беседка-арка по проект на архитект Варнева и с финансовата помощ на „Пътно управление”. За целта бяха доставени редки видове дръвчета от ботаническите градини в „Евксиноград” и Двореца в Балчик. Сигурен съм, че ако днес някой добър ботаник се разходи из парка, ще открие доста екзотични и интересни растения. Една любопитна подробност за арката, която се вижда на двете снимки. По проект тя трябваше да бъде седмоъгълник подобно на тюрбето от манастира. Майсторите зидари и каменоделци, които наех от старозагорските села , работеха почти на доброволни начала. Ето защо се разпоредих те да имат от всичко в повече, като се почне от материалите и се стигне до почерпката. Споменатите излишъци явно така повдигнаха съзидателния дух на строителите, че като отидох да приемам обекта, се оказа, че колоните на арката са не седем, а осем. И добре че откривахме парка на 8 март, та успях да замажа положението. Така вместо на библейското число седем посветихме арката на жените от село Оброчище.
Други важни обекти, построени по мое време, са ресторантът, намиращ се на спирката, и фурната - баня, която бе открита малко след приключване на моя мандат. През почивните дни всички заедно се трудехме, за да направим ограда на гробищата от суха зидария. Само за сведение ще спомена, че през мандата си бях кмет и на селата Кранево, Рогачево, Църква и Ляхово, които бяха към община Оброчище и се управляваха от мен чрез кметски наместници.
След третата година на мандата ми, през 1959 г. бе извършена териториална реформа на администрацията в България. Бяха закрити околиите. Оброчище от община с четири кметства бе преобразувано на кметство към община Балчик. На поста кметски наместник бе назначен секретарят на кметството Никола Ставрев. Човек, доказал с работата си, че е достоен за тази длъжност.
В заключение искам да отдам почит и да изразя признателност към всички, които в онези смутни години с много труд и мъдри съвети ми помогнаха да постигна всичко това, което описах, и всичко това, което оставих след себе си в селото. Благодаря на всички кметове, които не са пожалили труд и време да продължат започнатото от мен и да превърнат в реалност младежките ми мечти моето малко родно Теке да се превърне днес в това голямо и китно Оброчище. Благодаря и на сегашния кмет господин Петков за тази му похвална инициатива да създаде такава книга и за любезно предоставената ми от него възможност да впиша в нея моя принос за хората от региона. Призовавам всеки, който чете редовете на тази книга в кметството и одобрява направеното дотук, да се опита и той да стори нещо добро за това прекрасно място, наречено Оброчище, и за хората, живеещи в него.
КИРИЛ АНАСТАСОВ
[редактиране] Културни и природни забележителности
На 15 и16 май ще се проведе първият Международен Фестивал на Църковно -православното песнопение -"СВ.Атанас"в манастира Св.Атанас-[Текето ]Участват хорове от Румъния и България -Директор на фестивала-Тодор Анастасов -Организатори още са Муз.къща-Дарина Василева ; общ.Балчик и със съдействието на Албена .Концерти ще има на отделни хорове в Балчик и Албена.тел:0579 64109
Невероятната акустика на сградата-седмоъгълник без покрив с високи 5-6 метрови масивни каменни стени ,създават приказна атмосфера на мястото ,известно като свещенно на две религии -християни и казълбаши.Всяка седмица през лятото ,известната млада цигуларка Дарина Василева изнася свои концерти -рецитали в съпровод на пиано - Сен Санс,Сарасате ,Чайковски,Барток ,Виенявски и др С чаша шампанско ,зрителите[повечето чужденци] се потапят в един свят на преоткрита романтика и вълшебство.
[редактиране] Редовни събития
Местен събор на 2 май
[редактиране] Други
Кмета на Оброчище не е Иван Иванов Петков
[редактиране] Външни препратки
Кмета на Оброчище е Иван Иванов Петков,Име на препратка
