Никифор II Фока

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Никифор ІІ Фока византийски император

Роден:	ок. 912 ?, ?
Починал:	11 декември 969 Цариград, Византия

Никифор ІІ Фока (гръцки Νικηφόρος Β΄ Φωκάς) (912-969) е византийски император периода 963-969.

Произход - от знатния малоазийски род Фока, свързан с едрата военно-земевладелска аристокация от Мала Азия. През 961 отвоюва от арабите остров Крит. Ограничава опита на църквата да се превърне в най-едрия земевладелец, като дава привилегии на едрата аристокрация с цел, да се подсигури имперската военна отбрана. По линия на същата политика Никифор Фока облага църковната поземлена собственост с високи данъци, а през 964 забранява основаването на нови манастири с цел ограничаване на църковния поземлен фонд. Никифор ІІ Фока извършва и военна реформа, чиято главна цел е превръщането на тежката конница от рицарски тип в основна сила на войската. Води успешни войни срещу арабите, като в 965 година отвоюва Киликия и Кипър, в 969 - Северна Сирия с Антиохия и част от Северна Месопотамия. През 967 нарушава мирните договори с България на цар Петър І, привлича киевския княз Светослав (Святослав Игоревич) на своя страна срещу българите и започва военни набези срещу България. На 11 декември 969 г. е убит в резултат на заговора на Йоан I Цимисхий.