Магнетизъм
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Магнетизмът е раздел от физиката, който изучава магнитните явления. В съвременната си нтерпретация обаче той е неразривна част от електромагнетизма.
[редактиране] История
Магнетизмът като природен феномен бил познат на хората още от древността. В древна Гърция са открити камъни със свойството да привличат желязо, наричани магнити. Според една легенда думата магнит идва от името на овчар на име Магнес, чиито обувки били заковани с железни пирони и залепнали за магнитен камък. Това най-вероятно се е случило в областта Тесалия, където съществува област Магнисия.
През 1269 г. французинът Пиер де Марикурт открива магнитните силови линии като използва естествен магнит и метална игла. Проследявайки посоката на магнитните силови линии около сферичен магнит той установява, че всички магнитни линии преминават през две диаметрално противоположни точки на магнита, които той нарича полюси. В последствие се установява, че всеки магнит независимо от формата си притежава два такива полюса - наречени Север - Юг (N-S). Магнитните полюси упражняват сила един спрямо друг по същия начин както електрическите заряди.
През 1600г. Уилям Жилберт извършва експерименти с различни материали. Основавайки се на факта, че магнитната стрелка на компаса се отклонява винаги в посока север - юг, той изказва хипотезата че земята е един голям магнит. През 1750 г. Джон Митчъл установява, че силата на магнитното привличане / отблъскване е обратно пропорционална на разстоянието между полюсите.
Въпреки че магнитните полюси много наподобяват електрическите заряди, между тях има една голяма разлика: в природата съществуват електрически заряди, но не съществуват магнитни заряди. Магнитните полюси могат да бъдат открити винаги само по двойки. Всички опити за откриване на изолирани магнитни заряди се провалят.
Връзката между електричеството и магнетизма била установена чак през 1819 г., когато датският учен Ханс Оерстед открива как постоянен електрически ток отклонява стрелката на стоящ в съседство компас. Малко по-късно Андре Ампер установява математическата формула за връзката между силата на взаимодействие и силата на електрическия ток през проводник. През 1820 г. Фарадей и независимо от него Джоузеф Хенри демонстрират нови резултати за взаимовръзката между електричеството и магнетизма. Те показват, че електрически ток може да бъде създаден чрез движение на магнит в близост до електрически контур. Експериментите показват, че промяната на магнитното поле създава електрическо поле.
Години по-късно теоретичните разработки на Джеймс Клерк Максуел показват, че промяната на електрическото поле създава магнитно поле.
