Лютня

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Лютнята е струнен музикален инструмент. Думата „лютня“ произлиза от арабското ал'уд, което означава „дървото“.

[редактиране] Описание на инструмента

Лютнята е изработена почти изцяло от дърво. Тялото й е в полукапковидна форма, която е затворена с дърво с добра акустика (в повечето случаи - смърч). Характерно за всички лютни е дупката за звука (понякога дупките са три) под струните, която е декорирана с резбована в дървото розетка.

Обратната страна на тялото е изработена от ивици твърда дървесина (явор, череша, абанос, палисандрово дърво или др.), наречени ребра. Те се залепени едно за друго и обхващат облата част от инструмента по дължина. От вътрешната част ребрата са подсилени със скоби.

Грифът е изработен от леко дърво, често пъти с абаносово покритие. Това гарантира здравината на тази част на инструмента, тъй като грифът трябва да държи струните обтегнати. За разлика от съвременните струнни инструменти краят му е извит навътре.

Струните са подредени по двойки, като най-високия тон най-често е само от единична струна. В късните барокови лютни двата най-ниски тона са с единични струни. Лютнята може да има 15 или 24 струни. В случай, че са 15, има 7 двойки и една единична струна (най-високата), а при 24 - 11 двойни и 2 единични.