Лъчезар Станчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Лъчезар Станчев български писател

Роден:	12 септември 1908 Вършец, България
Починал:	13 март 1992 София, България

Лъчезар Станчев е български поет изявен в 30-те години на 20-ти век, писател, преводач, журналист и автор на детско-юношеска литература. В лъчезарен и "кристален стих" възвестява „пролет на булеварда”, за да отхвърли, първи в своето време, господстващата представа за покварения град. С витална художествена сила привлича "звездна плеяда" последователи (Александър Вутимски и поетите от 40-те години). Той е първият с рождено име Лъчезар.

[редактиране] Биография

Роден е на 12 септември 1908 година във вила "Незабравка" в курорта Вършец. Награда от СБП получава за дебют (на 22-години, 1930 г.) с „Безшумни дни” - рецензирана от Петър Динеков. Забележителна оценка (от колегите писатели) на поезията му от 30-те години е резултатът от тайното гласуване в СБП с председател Д. Немиров (1937 г.) когато е приет за член на първо място (по брой гласове), измежду 25 кандидати (от Ран Босилек, Д.Б.Митов, Георги Цанев, Красински, Димитър Талев, Змей Горянин..., до Радевски, Чудомир, Георги Караславов...). Не се обвързва с литературен кръг и отказва на Владимир Василев да сътрудничи на сп. „Златорог”.

     Голямата годишна награда за поезия получава за „Земя под слънце” в 1939 г.
- коментирана от Йордан Бадев във в.”Зора”.

Поддържа близост и кореспонденция с Елин Пелин, Ран Босилек, Елисавета Багряна, Марио Жеков, Ненко Балкански, Илия Бешков, Георги Бакърджиев, Асен Разцветников, Атанас Далчев, Марин Големинов, Ал. Муратов, Петър Стъпов, А.Е. Баконски, Maurice Cаreme, Александър Вутимски, Александър Геров, Радой Ралин... Завършил френска филология в СУ ”Св. Кл. Охридски”, през 1937-39 с конкурс специализира френска литература в Париж, сътрудничи на проф. Л. Болийо в „Училище за живи източни езици” и е кореспондент за култура на в. „Заря” с редактор Кр. Станчев. На сватбата му в „Св. София” през 1941 г. с филоложката Елена Бояджиева от Охрид кум е Елин Пелин.

Съредактор и издател е с брат си Емил Коралов на седмичен вестник за юноши и библиотека „Весела дружина” (1933-1948). Издател-редактор е на библиотека „Герои” (1940-1943) и библиотека „Незабравки” (1946-1947, заедно с Ел. Бояджиева).

Главен редактор е и основател на: списание „Славейче” (1957-1968, мес. тираж 120 000 броя), сп. “Чавдарче” (1946-1948) и сп. „Дружинка” (1948-1949). Очарова детската и младежка аудитория със весели стихове, гатанки, въртележки, верижки, приказки, броилки, романи... Пиесата му „Вълшебното перо” се играе в „Нар.Театър за младежта” (1966 г. в гл. роли Гинка Станчева и Димитър Буйнозов).

Върхове в палитрата на неговото значително дело като преводач са: „Песен за Роланд” ["La_Chanson_de_Roland La shanson de Roland]”)], „Училище за жени”, Молиер, Боало, „Джинове”, В. Юго, Верхарен, Елюар, Арагон, Морис Карем, Ален Боске, Бландиана... Негови творби са преведени на руски, френски, английски, арабски...

[редактиране] Песни - хитове

Текстът на песента „Усмивката” (Усмивката, тя води двама млади към върхове и звездопади...) с музика от Митко Щерев има златна популярност с група „Трамвай 5”.

[редактиране] Произведения за възрастни

Безшумни дни (1930); Пролет на булеварда (1933); Хора по стрехите (1935); Земя под слънце (1939); Очертания (1971); Пролетни водопади (1988); Париж под слънце и благи думи от съвременници (1998); Влюбени булеварди - подредба от Р. Ралин (1993).

[редактиране] Произведения за деца

Зайо Байо воденичар (1933); Лудориите на Летка бежковата братовчедка (1934); Щъркел шарен дългокрак (1938); Горска приказка (1944); Кой ще ни познае (1945); Борба под земята (1946); Заю, Ежко и Лисана (1949); Аз съм вече ученик (1955); Боички-сестрички (1967); Въртележка смешка (1978); Облаци с картинки (1983); Многознайка - 100 гатанки и още нещо (1983); Горската воденица (1996).

[редактиране] Преводи

Молиер, Училище за жени. Комедия в стихове. С, Хемус, 1940. (Преводът е игран на сцените на Народния театър в София, Пловдив и Русе.); * Расин, Жан. Митридат - 1673 г. Трагедия., сп. Септември 1958, кн. 8, с. 87—133. * Верхарен, Е. Стихии. Избрани стихотворения и поеми. С., НК, 1965; * Карем, М. Кафез за щурци, С. 1977. * Боске, А., Завещания, С., НК, 1984; * Песен за Роланд. Поема. Прев. в стихове от старофренски по Оксфордския ръкопис. 4000 стиха. С., Нар. Култура, 1985; * Верхарен, Е. Възхвала на вятъра. Превод от Гео Милев, Ел. Багряна, Лъч. Станчев, изд. С., НК,1986;