Кърлинг
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кърлингът е спортна отборна игра, която се играе върху ледена площадка. Целта й е гранитните камъни, с който се играе да достигнат максимално близо до центъра на концентрични окръжности.
[редактиране] История
Играта е измислена още през XVI в. в Шотландия, макар, че съществуват две картини от Питър Брьогел, които изобразяват холандски селяни, практикуващи именно кърлинг. Спорна или не, родината му е Шотландия, защото международната федерация по този спорт е със седалище в Перт. В съвременния си вид той се заражда в Канада, където през 1807 г. е основан първият официален спортен клуб.
[редактиране] Правила на играта
Днес най-изявените в този спорт страни са Канада, Шотландия, Швеция, Швейцария и Норвегия. Теренът, където се вихри играта е ледена писта с дължина 44,5 м и с широчина между 4,3 м и 4,75 м, всичко полирано достатъчно грижливо, за да позволи на “камъните” да се плъзгат с възможно най-малкото съпротивление. Единият от начините, да приготвиш повърхността, е да поръсиш с капки вода. Така нареченият “дом” е серия от концентрични кръгове с диаметри съответно 3,66 м, 2,44 м, 1,22 м и 3,66 м. Центърът е маркиран с Т-линия (оттам и терминът “тий”). За да хвърлят камъка си, играчите тръгват от така наречения “хак, опори за крака, фиксирани върху леда. Издяланият гранитен камък тежи 20 кг, периферията му е 91,44 см, висок минимум 11,43 см. Отгоре е увенчан с дръжка, за да може да бъде завъртян преди да бъде изтръгнат. Основата им не е гладка, а вдлъбната, и плъзгащата повърхност е между 6 и 12 мм по-тясна от широчината на камъка. Благодарение на тази разлика, той се движи по крива линия, чийто ъгъл зависи от много фактори, в това число и от предварителната подготовка на леда. Кърлингът се играе от два отбора с по четирима участници. Номер едно във всеки екип съответно хвърля първи, като четвъртият е капитан или “скип”. Това обаче не е задължително и някои от отбори не прилагат тази система. Докато първите трима хвърлят своите “камъни”, скипът отива на другия край на пързалката, за да дава указания на съотборниците, дойде ли негов ред, третият играе тази роля за него. След като камъкът е хвърлен, един от играчите го подава на друг от другия край, а останалите двама направляват камъка, чистейки леда докато камъкът не попадне във владение на скипа. Най-важната част са двете различни обувки. На едната подметката е с тефлонова нишка и мека повърхност. Това позволява на играчите да се плъзгат извън вдлъбната линия, докато хвърлят камъка. Тези, които са от ляво носят специалната обувка на десния си крак, и обратното. Другата е с тънък слой каучук, което улеснява плъзгането по леда. Не по-малко важен атрибут е метличката. С нея играчите чистят леда пред камъка, за да забавят движението му и да го вкарат в правилната траектория. Обикновено се състои от десет “енда” и трае средно два часа. Всеки играч има по два камъка на енд, като се редуват участници от противниковите отбори. При всяко хвърляне двама играчи с метлички търкат ожесточено леда пред камъка, за да променят траекторията на движението му. Докато се разиграват четирите камъка, камъните, разположени между “хога” и центъра (Т-линията в средата на мишените), но не и в дома, не трябва да бъдат избутвани от тези на противниковия отбор.
