Курганна култура
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Курганната култура е археологическа култура от периода 4-2 хил. пр.н.е., отъждествявана в науката с първите индоевропейци.
Терминът курганна идва от тюркската дума курган, с която се наричат един вид примитивни гробници, състоящи се от дървена или зидана подземна камера и оформена върху нея могила.
В науката терминът е въведен от латвийската археоложка и антроположка Мария Гимбутас. През 1956 г. тя комбинира курганната археология с лингвистични данни и представя своята Курганна хипотеза, касаеща произхода, прародината и разселението на древните индоевропейци. Тази хипотеза има изключителна важност за индоевропеистиката и днес е най-широко разпространената в научните кръгове.
Съдържание |
[редактиране] Курганната хипотеза
Според Гимбутас, праисторическите култури в Източна Европа и Предна Азия, които практикували курганни погребения, са използвали индоевропейския праезик, т.е. по разкритите кургани може да се съди за разселението на първите индоевропейци.
Чрез този метод се установява, че към 5 хил. пр.н.е. индоевропейската прародина е била в района на сливане на реките Волга и Кама (днес в Русия), откъдето индоевропейските племена се разселили из цялата степна зона от река Днестър до Урал. От важно значение за индоевропейската експанзия било обяздването на коня и използването на примитивни колесници, което направило възможно придвижването на по-големи разстояния. По периферията на курганните култури около 2500 г. пр.н.е. се появили и хибридни култури, като тази на кълбовидната амфора, на прото-гърците и на индо-иранските номадски племена. С това настъпило и първото диалектно деление на индоевропейския праезик.
[редактиране] Периоди
Мария Гимбутас определя четири последователни етапа на развитие на курганните култури и три „вълни“ на тяхната експанзия:
- Курган І — до 4 хил. пр.н.е. в района на реките Днепър и Волга. Тези култури започват развитието си от басейна на Волга и към тях принадлежат културите Сарама и Серогласовка.
- Курган ІІ-ІІІ — 4 хил. пр.н.е. Включва културите Средний Стог и Майкоп в Северен Кавказ. Характерни за тях са каменните кръгове, колесниците и антропоморфни изображения на божества.
- Курган ІV (Ямна) — началото на 3 хил. пр.н.е.. Тези култури обхващат целия район от Урал до Румъния.
- Първа вълна — експанзия предшестваща Курган І, която тръгва от долното течение на Волга и се насочва към река Днепър, предизвиквайки съжителство на курганната култура с културата Кукутени. Сътресенията от тази експанзия достигат до Балканите и по Дунав — до културите Винка и Ленгел в Унгария.
- Втора вълна — около средата на 4 хил. пр.н.е. Започва от културата Майкоп и довежда до поява и разпространение на курганизирани хибридни култури в Северна Европа през цялото 3 хил. пр.н.е. Според Гимбутас, това съвпада с първото навлизане на индоевропейски езици в Западна и Северна Европа.
- Трета вълна — 3000–2800 г. пр.н.е. Експанзия на културите Ямна отвъд степните райони. Характерните курганни погребения се разпространяват по цялата територия на Румъния и България, чак до Източна Унгария.
[редактиране] Вторична прародина
Вторична прародина на индоевропейците и източник на експанзии се явява курганизираната хибридна култура на кълбовидната амфора, която се разделя на два клона — култура на камбановидните чаши и на шнуровата керамика (2300 г. пр.н.е.). От тези култури по-късно се развиват италийският, келтският и германският индоевропейски клон, а също някои изчезнали народи на Балканите и протомикенците в Гърция.
[редактиране] Интерпретация
Според Мария Гимбутас експанзията на курганните култури представлявала серия от военни нападения и инвазии. Те унищожили или подчинили мирните матриархални култури на праисторическа Европа и ги заменили с воинствени патриархални общества. Доказателство за това са разпространилите се през съответния период укрепени селища, могилни укрепления и погребения на военни вождове.
Гимбутас казва: „Процесът на индоевропеизация бил културна, а не физическа трансформация. Той трябва да се разглежда като военна победа, довела до налагане на нова административна система, език и религия над автохтонното население“.
В по-късните си трудове, Гимбутас все повече набляга на насилствения характер на тази трансформация от мирния Средиземноморски култ на Богинята-Майка към воинственото патриархално общество, почитащо Бога-Гръмовержец (Дйевс, Дяус). Много от последователите на Гимбутас, обаче, смятат че тези промени са били далеч по-мирни и постепенни. Инвазията на курганните култури не е била съгласувана, организирана военна операция, а е била резултат от движението и преселенията на множество разпокъсани племена, в продължение на много поколения. И все пак неясен остава въпросът дали местното пред-индоевропейско население е било мирно асимилирано или унищожено и прогонено.
Макар Курганната хипотеза да е най-добре приета сред учените, съществуват и други предположения за миграциите и прародината на индоевропейците. Главната алтернативна хипотеза е на Колин Ренфрю, който посочва Анатолия за прародина и описва разпространението на индоевропейските езици като чисто културно влияние, съпътстващо разпространението на земеделието. Тази хипотеза предполага далеч по-древен произход на индоевропейския език (около 10 000-6000 г. пр.н.е.). Тя е по-непопулярна от Курганната хипотеза, защото посоките и времето на експанзии на индоевропейците не съвпадат с разпространението на земеделието.
[редактиране] Археологическа характеристика
Курганните погребения от Бронзовата епоха са характерни за степни номадски народи от планините Алтай до Кавказ и Румъния. В някои случаи погребалните съоръжения са изключително сложни, с по няколко вътрешни камери. В основната камера са положени телата на древни аристократи, обградени с погребален инвентар и жертвени дарове, сред които често били коне и колесници.
