Корени

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Предлага се тази статия да се обедини със статията Корен (ботаника).

Корените

Коренът прикрепва растенията към почвата и ги снабдяна с вода и разтворени в нея предимно минерални хранителни вещества.Освен това той може да служи и за натрупване на запасни хранителни вещества, за да изпълнявя функцията на орган за вегетативно размножаване, да влиза в симбиотични взаимоотношения с безхлорофилните организми в почвата, да извършва първичен синтез на някои срганични съединения и дори да усвоява въглероден диоксид от почвата.Вече има достатъчно данни, които показват, че коренът може да превръща минералните форми на азота в амониева киселина полипелтиди.Досега в хранителните разтвори на дървесинните проводящи съдове са установени голям брой аменокисемини.Никотинът на тютюна също се синтезира в корените и оттам се изнася в листата.Установено е,че корените голяма роля и в синтетичните процеси при образуването на каучука,алколиди и др. Коренът възниква сравнително късно в еволюцията на растенията при преминаването им от воден към сухоземен начин на живот. Коренът се развива под земята (рядко над нея) и не образува лист. Заедно със стъблото той се отнася към осевите органе на растението.Среща се при всичке висши растения с изключение на мъховидните и риниевидните.При някои от останалите висши растения липсва поряди редукция(вулфия, мехурка и др.)

Видове корени:

Развититето на корена обикновено започва от зачатък, койтосе намира в зародиша на семето и зе нарича зародишен корен.При покълването на семето зародишния корен пробива семенната обвивка преди стъблото и навлиза в почвата.Според произхода и начина на развитие на корените се различават главен, странични и добавъчни корени. Главния корен се образува от зародишния, когато той се развие силно и проникне вертикално в почвата.В тоя случай главния корен изглежда като прдължение на стъблото. Мастото, където стъблото преминава в корен, се нарича коренова шийка.Главният карен навлиза в почвата отвесно.Той расте бързо и образува разклонения, наречени странични корени. Те растът косо почти хоризонтално а няко във всички посоки. Добъчните корени се образуват до другите органи на растението(стъблото и листата), когато са поставени при подходящи условия. Вегетативното размножаване на растенията с части от стъблото или листата, с луковици, клубени и др. Не би било възможно, ако те нямаха свойството да образуват добавъчни корени.Формата ня корените е твърде разнообразна.Най-често се срещат цилиндрични, шнуровидни, конусовидни, вретеновидни, кълбовидни,реповидни корени. Повърхността на младите корени еобикновено гладка и белезникаво оцветена. Коренови системи Съвкупността на всички корени на едно растение, включително и най-малките разклонения, образуват неговата коринова система.Тя е 2 основни типа – осева и брадеста. При осевата коренова с-ма главния корен е силно развит и значително изпреварва в нарастването си на дължина и дебелина страничните и добавъчни корени. При брадестата коренова с-ма зародишния корен престава да се развива или загива и цялата коренова с-ма се образува от добавъчни корени.

Дълбочината, до която стига корените на различните растения е различна.Така коренът на моркова достига до 2м дълбочина на паламидата – до 6м, а на пустинното растение “Камилски трън” – до 30м. Дълбочината на кореновата система обикновено превишава височината на надземната част на растенията. Разположението на кореновата с-ма на широчина също значително превишава широчината на надземната част. Обикновено общата повърхност на кореновата с-ма превишава от 5 до 15 пъти общата повърхност на надземната част. Данните за обща дължина на корените също са много показателни.Така например общата дължина на корените на тиквата е около 25км, а общият всекидневен прираст – сред на около 300м. При пролетната ръж, отгледано в оранжерийни условия, корените са достигнали обща дължина над 180км.Средният денонощен прираст на корените на същото растение бил общо около 5км.