Константин Павлов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Д-р Константин (Коста) Павлов Павлов (Ловеч, неизв. - Свищов 1870), е български възрожденец и революционер.
Син на свещеника Павел Павлов от Ловеч.
Учи в гимназия в Киев (1849-1853) и във философския отдел на Белградския лицей със стипендия от Ловчанската община.
Следва медицина в Прага и Виена, подпомаган от Петър Берон, Хаджи Бакалоглу, брат си Михаил Павлов и др. През 1861 г. се дипломира и работи като лекар в Ловеч (1861) и Свищов (1862-1870).
Член на Свищовския революционен комитет.
Църковен борец, заместник на д-р Стоян Чомаков в Църковния събор в Цариград (1862).
[редактиране] Източник
Лит. енциклопедия. Българската интелигенция..., С. 1988, с. 484