Книжнина

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Предлага се тази статия да се обедини със статията Симеон I.

(статията вероятно е написана след като анонимен потребител е последвал връзката "книжнина" в статията за Симеон I)

Както по-рано Борис, така и Симеон покровителствували книжнината. Симеон се обкръжил с мнозина даровити и плодовити книжовници, които той подпомагал и насърчавал в работата им. Те работели в новата столица Преслав и в близките до нея манастири и създали значителна по количество книжнина на славянски език. Сам Симеон се занимавал с книжовна работа. Той направил избор от съчиненията на църковния писател Йоан Златоуст, които били издадени в сборник под заглавие "Златоструй". По негова поръка била съставена една богословска енциклопедия, която била придружена от преводача й със стихотворен предговор - похвала на Симеон. По-видни представители на писателския кръг около Симеон са Йоан Екзарх, Константин Преславски, Черноризец Храбър и Презвитер Григорий. Йоан Екзарх е преводач и автор на философско-религиозни съчинения. Константин Преславски е първият български поет. Той е автор на "Азбучна молитва" и на "Проглас към евангелието", в които изразява гордостта на славяните, че са се сдобили с писменост. Освен това той е преводач и на първия исторически труд на български език - "Историкии". Черноризец Храбър е автор на един оригинален труд "За буквите", който представлява възхвала и защита на славянската писменост. Храбър се старае да обоснове правото да съществува славянската писменост наред с гръцката, латинската и еврейската. Книжнината е с предимно религиозно съдържание поради религиозния светоглед на средновековните български писатели, от една страна, и нуждите на младата българска църква, от друга страна. И в краина сметка автора води една величава полемична битка с хулитилите на българското слово триезичната догма