Караханиди

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Караханидите са тюркска династия, управлявала в Централна Азия между 840 и 1212. Името ѝ идва от Карахан ("Черен хан"), прозвище на Идат Шад, воювал през 681 срещу Китай.

Съдържание 1 Ранна история 2 Западна държава 3 Източна държава 4 Източници

[редактиране] Ранна история

Караханидите произлизат от карлуките, които през 8 век влизат в състава на Уйгурския хаганат, а по-късно се заселват в Кашгария. През 840 те се отделят от уйгурите и през 850 техен пръв владетел става Кюл Билге Карахан.

Следвайки древните тюркски традиции, държавата на Караханидите представлява дуалистично ханство, в което на изток управлява главният хан, а на запад второстепенен хан. В рамките на държавата на Караханидите влизат множество тюркски народности, сред които басмили, тюргеши, табгачи и други.

През 920 Караханидите, водени от Сатук Бугра, приемат исляма, а през 992 при Харун I превземат Бухара и Самарканд. При неговите наследници Караханидите завладяват цяла Трансоксиана. Напредването им в Хорасан е спряно Газневидите, друга тюркска династия. След победата на Селджуките над Газневидите през 1040 те се превръщат в главния съперник на Караханидите.

През 1041 държавата на Караханидите окончателно се разделя на две части - западно ханство в Трансоксиана и източно ханство в Кашгария.

[редактиране] Западна държава

Западната държава на Караханидите със столица в Бухара (от 1042 - Самарканд) достига своя разцвет при управлението на Ибрахим I (1038-1067) и Насър II (1067-1080). Под тяхно управление се установява политическа стабилност и богатите градове на Трансоксиана процъфтяват от търговията по Пътя на коприната.

Периодът на разцвет завършва през 1089, когато Ахмед I претърпява тежко поражение от Селджуките, които превземат Бухара и Самарканд. Ахмед I е принуден да признае властта им, а неговите наследници изцяло зависят от тяхната воля. Въпреки това те развиват активна строителна дейност, пример за която са джамията в Калиян и крепостта на Бухара, построени от Мохамед II (1102-1130).

През 1141 Караханидите в Трансоксиана са принудени да признаят властта на каракитаните, а от 1180 - тази на Хорезмия. През 1212 хорезмшахът отстранява последният караханидски хан Улуг Султан Утман (1200-1212).

[редактиране] Източна държава

Западното ханство също остава стабилно при Абу Чуджа Арслан (1032-1057) и Тугрил I (1057-1075). При наследника му Харун II (1075-1102) и западното ханство признава върховенството на Селджуките, въпреки че тук властта им е чисто номинална. По това време столицата Баласагун се превръща в център на тюркско-мюсюлманската култура. Сред книгите, писани там са трактатът за управлението „Кутадгу Билиг“ на Юсуф Хас Хаджиб и енциклопедията „Диван лугат ат-Тюрк“ („Сборник на тюркските езици“) на Махмуд Кашгари.

Упадъкът на източната държава на Караханидите започва през 1128, когато каракитаните са извикани в страната на помощ срещу разбунтували се номади. Не след дълго те побеждават и Караханидите и завземат големи части от страната. Държавата на Караханидите се ограничава до околностите на Кашгар, откъдето те са прогонени през 1211 от хорезмшаха.

[редактиране] Източници