Кабала

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Какво е Кабала? Според мнозинството изследователи, Кабала представлява основата на Западната Традиция или Западното Предание. Кабала се счита за фундамент на висшата западна езотерична философия и практика.

Почти цялата философия на съвременния европейски езотеризъм се основава върху символа на кабалистичното Дърво на Живота (Etz Hayim; Ец Хаим; Ligno Vitae) Съществуват множество определения на самия термин “Кабала” (hlbq). Най-известното от тях е тройното смислово определение: “Получаване; Приемане; Традиция”, чийто произход е свързан с трибуквеното съкращение “KBL” (KBL; CBL; QBL) или “KBLH.” То произхожда от една разновидност на древноеврейския език, наречена “библейски иврит.” Това е свещения език на Библията — езикът на Стария Завет. Характерно за библейския иврит е, че на него се пише само с главни букви; чете се отдясно-наляво, а думите се изписват само със съгласни звукове, като гласните се пропускат.

На иврит думата “Кабала” се състои от три (KBL; CBL; QBL) или четири (KBLH; CBLH; QBLH) съгласни звука: Коф — q, Бет — b, Ламед — l, и Хе — h, последният от които обикновено не се произнася (и затова понякога се пропуска в латинската транслитерация). Според споменатото по-горе правило в еврейския оригинал изписването на термина “Кабала” (lbq или hlbq) по букви е в обратен ред — Хе, Ламед, Бет, Коф (hlbq; HLBQ) или Ламед, Бет, Коф (lbq; LBQ).

В европейската езотерично литература е широко прието при превода на специализираните кабалистичните термини от иврит или арамит на латински, те да се транслитерират като се изписват отдясно-наляво само с главни букви. Съответно на латински по европейски маниер Кабала най-често се изписва съкратено така: KBL, CBL или QBL. Някои автори прибавят допълнително към окончанието на думата буквата h — ейч (съответстваща на Хе — h), при което именно се получава Kabalah, Cabalah или Qabalah. Това обаче променя номерологичната стойност на израза, която, е съществена част от кабалистичната теория и практика.В съвременна българска транскрипция терминът “Кабала”, изписан по европейски маниер, изглежда така — КБЛ, а в буквална транслитерация: ЛБК (аЛаБаК; алабаК).

Думата “Кабала” се превежда в специализираната литература по различни начини. Дословно “Кабала” означава “Устно Предание.” Традиционно в това понятие се съдържат обаче и още редица други допълнителни смислови значения и нюанси, като например: “Тайна Мъдрост”, “Вътрешна Мъдрост”, “Крайна Истина”, “Наука за Истината”, “Път на Истината” и др. Един известен езотерик може би най-точно е определил Кабала като “Наука за Бога, Човека и Вселената.” Съществуват обаче и редица други, по-разгърнати и обхватни определения за същността на Кабала.

Ето някалко по-подробни дефиниция на кабалистичното учение: — система за класификация на различни по форма идеи, с цел установяване съотношенията и връзката между тях, — символна система, която дава възможност за формулиране на идеи чрез обединяване на привидно несвързани една с друга области на познанието, — инструмент за интерпретация на символи, чието значение е неясно, загубено или променено, — начин за преход от известното към неизвестното, построен върху принципи, сходни с математиката, — система от понятия, даваща възможност да се изразят предмети и явления, излизащи извън рамките на обичайните езикови формулировки, и т.н.

Практикуващият Кабала се нарича “кабалист.” Кабалист е всеки, който по пътя на изучаването и изпълнението на законите, принципите и методите на Кабала (във физически и в духовен смисъл), се стреми да достигне до истинско разбиране за същността на Твореца и Творението. Кабалистът, чрез изучаването на Кабала, развива себе си духовно до степен, че самият той става част от “същността” на Духовните Светове (по пътя на постепенното сливане с тях). По този Път само личности изцяло отдадени на Учението могат да достигнат целта си в рамките на едно-единствено прераждане. И затова древните кабалисти казвали: “Занимавай се постоянно с Кабала, тъй като намиращата се в нея Светлина (‘Owr; ore) влияе на душата (Nephesh; neh’-fesh) и я преобразува в нужното направление.”

Въпреки че отделя огромно внимание на развитието на Нефеш (Душата), Кабала по своята същност не е религия, но съдържа подчертано силен религиозен елемент. За правилното възприемане смисъла на кабалистичното учение се изисква не само Мъдрост, но и Вяра. Светлината, изпълваща Кабала, влияе върху душите предани на Създателя (ивр. arb; от корена Bara’; baw-raw’ – Създавам; Ktistes; ktis-tace’), които вярват в Неговите благи действия и Величие. Тоест главното в този Път е вярата и опората в Твореца (Creator). Вярата на кабалиста се измерва в количеството време и сили, които той отдава в постигането на правилна идея за Силата и Любовта на Твореца. Именно подобна вътрешно мотивирана вяра човек може да получи от изучаването на Кабала. Чрез подобна вяра кабалистът достига своята цел.

Историята на възникване на Кабала се губи далеч назад в зората на човешката цивилизация. Мнозина изследователи на това учение отричат теорията за постепенното формиране на кабалистичното учение и развитието му през вековете. Според тях Кабала представлява проекция на първоначалното Божествено Откровение, дадено на първия човек — Адам (Adam; aw-dawm), още при самото възникване на света, а по-късно записано от Мойсей и предавано устно в тайна през вековете от поколение на поколение.

Литературната основа на традиционната Кабала представляват първите пет книги от Библията — т.нар. “Петокнижие на Мойсей.” На еврейски език то се нарича “Тора” (Towrah; to-raw; Закон; Учение; Наставление, дадено от Бога). Именно затова изучаването на Тора е твърде тясно свързано с Кабала. Според еврейската традиция всяка от 5-те първи библейски книги е озаглавено по нейните първи слова. Тези пет библейски книги (Pentateuch; от гр. букв. “Петте Книги”), приписвани на Мойсей, представляват основата на кабалистичното предание. Това са и най-старите известни текстове, върху които се опира традиционната Еврейска Кабала. Чрез своето съдържание Петокнижието потвърждава историческата връзка на юдейската и египетската цивилизации в далечното минало. Мнозина изследователи смятат, че основите на кабалистичното познание са възникнали в посветителните центрове на Древен Египет, след което са се разпространили към Палестина (и из целия Арабски Полуостров), а по-късно към Западна, Централна и Източна Европа.

След завоевателните походи на Александър Македонски в Палестина и Юдея, Кабала достигнала и до страните от Балканския Полуостров. Поради това някои историци условно говорят за съществуването на Египетска Кабала, Юдейска Кабала, Арабска Кабала, Гръцка Кабала, Коптска Кабала, Богомилска Кабала и др., но може би всъщност става дума само за различни аспекти на едно и също учение. В някои европейски страни различните клонове на Кабала още в миналото са се смесили, като например в Испания, където почти по едно и също време са работили както юдейски, така и арабски и испански кабалисти. Юдейските изследователи на Кабала претендират за първенство, обикновено наричайки Кабала “древното еврейско учение.” Мъдреците от някогашна Юдея са допринесли твърде много за развитието на тази свещена наука.

Относно възникването на Кабала съществуват различни непълни хипотези, и една от тях е, че евреите по време на своето изгнаничество в Египет са се докоснали до мъдростта на египетските жреци и са пренесли частица от тази мъдрост при своето завръщане в Юдея. Съществува и противоположната теза — че евреите са пренесли в Египет вече притежаваната от тях кабалистична наука, и тук тя се е развила в ново направление. Кабала такава, каквато е стигнала до съвременния човек, е колективно творение на много народи и велики умове. Кабала представлява дълбоко и всеобхватно учение за Макрокосмоса и Микрокосмоса, за тайните на Бога, Вселената и Човека. Тя е уникален културен феномен, който не се побира в рамките на тесни определения,като “Теология”, “Философия”, “Гностицизъм”, “Религия”, “Мистицизъм”, “Езотерика”, “Теософия” или “Окултизъм”. Един от класиците на средновековния кабализъм, който пише по този въпрос така: “Ако искаме да познаем вътрешната природа на човека чрез неговата външна природа..., трябва да проведем нашето изследване върху основата на Кабала, защото Кабала ни открива достъпа към окултното, към мистериите. Тя ни позволява да четем и разгадаваме скритите послания на природата...”

Къде, кога, как и защо се е появила Кабала? Дълги столетия Кабала е била строго езотерично учение, достъпно само за малцина високо посветени Адепти. Тази система сама пазела своите тайни, тъй като нейното усвояване било въпрос не само на значително интелектуално усилие, но и на дълбоко вътрешно мистично прозрение. Смисълът на Божието Слово бил скрит за непосветените в Традицията под “седем печата”, и само ключовете на Кабала давали възможност то да бъде тълкувано и разбрано правилно. Както пише в самата Библия: “Тия тайни са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш?” (Excelsior caelo est et quid facies profundior inferno et unde cognosces; Йов, 11:8). От такава гледна точка, Кабала може да се разглежда като своеобразен “общ план” на градината на мистичния опит. Нейната същност може да бъде описана на търсещия, ако той се интересува, но в крайна сметка всичко зависи от неговото лично възприятие.

Кабалистичната традиция е жива и днес благодарение на предаването на мистериите на древните юдеи от поколение на поколение. Думата “Мистерия” (Misterion; moos-tay’-ree-on; Misterium) означава нещо, което е тайно, скрито или необяснимо. Тя означава още “Истина (‘Emeth; eh’-meth), която не е по силите на човешкото познание, а се разкрива от Бога.” Тоест, това е Тайнство, чиято природа остава винаги непостижима за разума. Единственият начин за предаване неща от подобен характер е посредством аналогията, алегорията и символа. Затова езикът на Кабала е всъщност езика на символите. Кабала, чрез изучаване на символизма, помага да бъде открит път към значенията на реалността, която мистикът не може да опише, а само пряко да изживее. Кабала “превежда” вътрешния мистичен опит на езика на разума. Практиката на Кабала съдържа в себе си тези два елемента – мистичен (ирационален) и рационален (логически). Кабала (чрез изучаване на символизма), помага на кабалиста да си пробие път към “другата” външна и вътрешна реалност, която мистикът би се опитал да опише, ако това би било възможно.

Поради подобни причини Кабала дълго време се е предавала само устно и в тайна (Cowd; Sode или rto; Cathar; saw-thar’; rto; Cether; say’-ther), от Учител на Ученик. В древността е било прието всеки кабалист да обучава само по един-единствен приемник, който да продължи традицията по-нататък. Поради това, че с течение на времето достойните да възприемат Учението ставали все по-малко и по-малко, Учителите обучавали ограничен брой Ученици. Затова пред опасността доктрината на Кабала напълно да изчезне, посветените пазители на Тайното Знание предпочели част от него да бъде разсекретена и дадена на света. Така се появили на бял свят първите кабалистични трактати и съчинения: Сефер Йецира и Зохар. Това, че Кабала станала по-достъпна обаче не я направило автоматично и по-лесна за усвояване. Както казват Адептите: повърхностното изучаване на Кабала крие редица опасности за душевното здраве на Ученика. Това особено важи за ритуалният и церемониален раздел на Магическата Кабала. Кабалистичният Церемониал Именно поради това някои раздели на кабалистичното знание винаги са били частично “закрити” за широката аудитория.

Съвременната Кабала е доста различна от своя първоизточник. Когато от нея се изтръска прахта на времето, тази система се вписва в настоящата културна парадигма. За съвременния кабалист не е абсолютно задължително да изучава древни езици, азбуки и символи, както в миналото. Самата Кабала вече е станала толкова универсална в своите основни принципи, че нейното усвояване не може да бъде ограничено от пространствени, времеви и културни бариери. Тя се интегрира и приспособява към различни епохи, философски възгледи, религиозни учения и социални условия. Нейната жизненост я прави много трудна за догматизиране.

Какви са основните концепции и категории на Кабала? Преди всичко, съвременната Кабала притежава подчертано еклектичен характер, т.е. състои се от разнородни, понякога твърде различни в същността си подходи. Условно в кабалистичното учение днес могат да се разграничат две основни тенденции – Теоретична и Практическа, представени съответно от три школи: 1. Мистично-интуитивна 2. Догматично-спекулативна 3. Интегрално-практическа

Привържениците на първата школа наблягат върху вътрешното мистично преживяване. Тези на втората тълкуват Учението във философско-рационален план, стремейки се да се приближат до познаване на крайната истина чрез посредничеството на интелекта. По-късно се оформило и третото течение, чиито Адепти интегрирали медитативното търсене на мистично прозрение с рационалните практически методи. И трите споменати школи подхождат към изучаването на Кабала посредством своите специфични методи.

Какво изучава Кабала? Първият, най-кратък и най-верен отговор е — Кабала изучава Библията (в широк смисъл). Изучаването на Библията от кабалистична позиция обаче не се изчерпва само с изучаване на Тора (Петокнижието), а с много по-обхватно тълкуване на целия компедиум от библейски книги: от Старият Завет – Закона, Писанията и Пророците; както и целият Нов Завет. Изучаването и тълкуването на Библията е основата на традиционната Кабала, въпреки че в много съвременни съчинения по темата тази нишка постепенно се е изгубила, затрупана от второстепенни детайли. Библията сама по себе си не може да бъде разбирана еднозначно. В миналото всяка християнска и юдейска деноминация и секта имали свой собствен сбор от духовни предания.

Въпросът за разбирането същноста на Преданието е ключов в Кабала. Думата „Предания“ се обозначава с гръцката дума „Парадосис“, която, макар и превеждана различно в отделни библейски версии, е същата дума, която православните гърци употребявали, когато говорели за Преданието. Самата дума буквално означава „нещо, което се предава.“ Същата дума се употребява с двоен смисъл: отрицателно — по отношение на лъжеученията на фарисеите (Марк. 7:3-8), и положително — по отношение на авторитетното християнско учение (1 Кор. 11:2, 2 Сол. 2:15). Св. Апостол Павел казва следното за християнското Предание: „Похвалявам ви, братя, че ме помните за всичко и държите Преданията (paradoseis), тъй както съм ви ги предал (paredoka, глаголна форма на „paradosis“); (Sar epaimy de, adekvoi, oti eir pamta le emhuleishe, jai jqateite tar paqadoseir, jahyr paqedyja eir esar; Laudo autem vos fratres quod omnia mei memores estis et sicut tradidi vobis praecepta mea tenetis; 1 Кор. 11:2). Откъде най-напред е получил тези Предания св. Апостол Павел: „Аз приех от Господа това, що ви и предадох (“paredoka“); (1 Кор. 11:23).

Ключов аспект за разбирането на Преданието е учението за Божественото Начало. Всички автентични кабалистични философски и тълкувателни текстове (както юдейски, така и християнски) разглеждат като основен въпроса за съществуването на Божественото Начало, както той е поставен в Писанието и Преданието на Стария и Новия Завет. Според философската Кабала, Божествената Същност никога не може да бъде възприета непосредствено и пряко от човека. Тя става достъпна за съзнанието само чрез възприемане външните феномени на Божественото Творение, отразяващи се във вътрешния разум на човека. За да обозначат тази релативна непознаваемост на оригиналната Божествена Есенция, ранните кабалисти въвели понятието за Безкрайността, Безкрайната Светлина или Безкрайната Пустота (Айн, Айн Соф и Айн Соф Аур), тоест за “Нещото”, или по-скоро — “Нищото”, от която произлиза “Всичко.” Божествената Същност била описвана в Кабала като непознаваема в своята неограниченост, надминаваща възможността за възприемане от страна на ограничения човешки интелект.

“Безкрайната Светлина” представлява абсолютното съвършенство на изначалния творчески принцип в неговото всеобхватно Единство. Тя не разкрива себе си по начин, който да направи възможно опознаването на нейната истинска природа (и почти не е достъпна при обикновени условия дори за медитативна вътрешна визия). Само чрез определяне на крайната природа на всеки феномен в Проявената Реалност става възможно за кабалиста да се докосне до идеята за съществуването на неговата противоположност — изразена приблизително чрез отвлечени понятия — като Безкрайност, Непроявена Причина или Първоизточник. Мистикът може в моменти на дълбок транс да съзре частица от тази вътрешна Светлина. Кабала счита директното възприемане на Божествената Същност за непостижимо, именно затова наричайки го с картинни определения като “Скрита Светлина”, “Непостижимо Единство”, “Забулено от Тайна Присъствие”, “Тайна Същност” и т.н. Природата на Бога е била винаги над или отвъд възможността на човешкото съзнание за установяване на непосредствен контакт с него. Тя може да се възприеме само чрез Еманациите или Божествената Светлина (Божествените Излъчвания) — символ на креативната творческа енергия. По дефиниция “Бог” (Deus) представлява сам по себе си всеобхватната Абсолютна Реалност. Дори подобни образни определения според кабалистите обаче не могат да разкрият истинската същност на Върховния Творец, тъй като тя е скрита от интелекта и се простира далеч отвъд границата на нашите понятия.

За обозначаване на относителната познаваемост на света първите кабалисти въвели понятието “Пустота” (Bohuw; bo’-hoo; Безформеност), заимствано от втория стих на библейската книга Битие (А земята беше пуста и неустроена...; Terra autem erat inanis et vacua...; Битие, 1:2). Понятието Пустота обхваща всичко намиращо се отвъд бариерата на границата на човешкия интелект. Тази изначална “неустроеност” като понятие е недостъпна за интелектът, защото той според Кабала е инструмент с големи, но все пак ограничени в определени рамки възможности. Всичко, намиращо се извън нашата способност за адекватно възприемане на Света и неговите феномени, представлява Пустота и Безкрайност – спрямо ограничените в дадено място и време човешки познавателни възможности.

Чрез своя систематичен План на Творението, Кабала функционира като ключ към познанието за Бога, Човека и Вселената. Нещо повече, тя дава един абсолютно универсален подход за проумяване на Божествените Принципи и тайните дълбини на човешкото подсъзнание (или както го нарича Карл Густав Юнг — “несъзнаваното”). Тези принципи стоят зад феноменалния свят на нашата материална Вселена. Кабала приема, че вътрешната структура на човека е една и съща, независимо от расата и религията, тъй като Бог е Един, и съответно всички подходи към Бога вътрешно си приличат (макар да изглежда, че външно се различават). Според кабалистичната теология: “Всичко идва от Него и всичко се завръща към Него.” Човек може да Го познае в ролята му на Върховен Творец и Създател, изучавайки неговите проявления. Всички проявени феномени в света са плод на Неговата Божествена Воля, проявена чрез еманиране на Божествената Есенция, която е породила материалната Вселена.

Кабала учи, че Единният Бог се проявява чрез своите 10 Eманации (ивр. Сефирот; бълг. Сефироти или Сефири; Сфери). Всяка Еманация представлява отделен аспект на многообразната Божествена Същност. Божествената Воля представлява креативния аспект на Божествената Същност в нейната роля на Създател. В Кабала докосването до Върховната Воля, като източник на всичко живо, е обект на молитвата. Според кабалиста молитвата свързва човека със Силите Господни. Кабалистичната молитва е един от най-важните и същностни аспекти на Практическата Кабала. Самият Бог е сътворил света чрез своята Божествена Молитва, обединявайки аморфните принципи на Материята и Формата, чиято най-абстрактна изява се явява Първата Сефира (rtk, KThR; Кетер; Първата Сфера от Дървото на Живота). По такъв начин Първата Сефира от Дървото на Живота е според Кабала и Първа Божествена Еманация. Кабала приписва на всяка отделна Божествена Еманация определена поредица от символи, словесни или картинни, които се групират в практически безкрайни асоциативни вериги. Предназначението на този символизъм е не да бъде умозрително наизустяван, а чрез него Адепта да успее да се домогне до сърцевината на нещата, до техния произход и до изразяваните чрез тях всеобщи космически принципи.

Най-същественият и важен символ в Кабала, това е Дървото на Живота. Дървото на Живота е не само един универсален глиф, но той дава възможност символите от всяка друга (некабалистична) символна система да бъдат интерпретирани в неговата светлина. В неговите възможности е да свърже дори коренно различни митологични и религиозни системи в една единна и стройна класификация, доказваща универсалността на самата окултна наука. Не случайно Дървото на Живота (Ец Хаим; Ligno Vitae) се приема като крайъгълен камък на западната окултна традиция. В Библията се споменава за Дървото на Живота в общо 11 различни стиха (7 в Стария Завет и 4 в Новия Завет), както следва:

1. “И направи Господ Бог да израснат от земята всякакви дървеса, хубави наглед и добри за ядене, и Дървото на Живота посред рая, и Дървото за Познаване на Доброто и Злото” (Produxitque Dominus Deus de humo omne lignum pulchrum visu et ad vescendum suave Lignum Etiam Vitae in medio paradisi Lignumque Scientiae Boni et Mali; Битие, 2:9).

2. “И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас, да познава добро и зло; и сега – да не простре ръка да вземе от Дървото на Живота, та като вкуси и да живее вечно” (Et ait ecce Adam factus est quasi unus ex nobis sciens bonum et malum nunc ergo ne forte mittat manum suam et sumat etiam de Ligno Vitae et comedat et vivat in aeternum; Битие, 3:22).

3. “И изгони Адама и постави на изток при Едемската градина Херувим с пламенен меч, що се обръщаше за да пази пътя към Дървото на Живота” (Eiecitque Adam et conlocavit ante paradisum voluptatis cherubin et flammeum gladium atque versatilem ad custodiendam viam Ligni Vitae; Битие 3:24).

4. “Тя е Дърво за Живот за ония, които я придобиват и блажените, които я запазват” (Lignum Vitae est his qui adprehenderint eam et qui tenuerit eam beatus; Притчи Соломонови, 3:18). 5. “Плодът на праведника е Дърво на Живота, и мъдрият души привлича” (Fructus iusti Lignum Vitae et qui suscipit animas sapiens est; Притчи Соломонови, 11:30).

6. “Надежда, дълго несбъдвана, изнурява сърцето, а изпълнено желание е като Дърво на Живота” (Spes quae differtur adfligit animam Lignum Vitae desiderium veniens; Притчи Соломонови, 13:12).

7. “Кротък език е Дърво на Живота, а необуздан е съкрушение на духа” (Lingua placabilis Lignum Vitae quae inmoderata est conteret spiritum; Притчи Соломонови, 15:4). В Новия Завет за Дървото на Живота се споменава в 4 стиха, както следва:

8. “Който има ухо, нека чуе, що Духът говори на църквите: на оногова, който побеждава, ще дам да яде от Дървото на Живота, що е посред Божия рай” (Qui habet aurem audiat quid Spiritus dicat ecclesiis vincenti dabo ei edere de Ligno Vitae quod est in paradiso Dei mei; Откровение на Йоан, 2:7).

9. “Посред главната му улица и от двете страни на реката стои Дърво на Живота, което дава дванайсет път плодове, като всеки месец ражда своя плод; листата на дървото служат за изцеление на народите” (In medio plateae eius et ex utraque parte fluminis lignum vitae adferens fructus duodecim per menses singula reddentia fructum suum et folia ligni ad sanitatem gentium; Откровение на Йоан, 22:2).

10. “Блажени са, които изпълняват заповедите Му, за да имат право да ядат от Дървото на Живота и да влязат в града през портите” (Beati qui lavant stolas suas ut sit potestas eorum in Ligno Vitae et portis intrent in civitatem; Откровение на Йоан 22:14).

11. “И, ако някой отнеме от думите на тая пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от Дървото на Живота и от светия град, които са описани в тая книга” (Et si quis deminuerit de verbis libri prophetiae huius auferet Deus partem eius de Ligno Vitae et de civitate sancta et de his quae scripta sunt in libro isto; Откровение на Йоан 22:19)

Единадесетократното споменаване на Дървото на Живота (Ец Хаим; Ligno Vitae) в Библията съвсем не е случайно; най-повърхностната аналогия, която може да бъде направена, е съответствието на това число с броя на 11-те традиционни Сефири (Сефирот; Единадесетте Изначални Божествени Еманации).

Теорията за Сефирите представлява гръбнакът на Теоретичната Кабала. Според нея Бог проявява себе си в Сефирите и Сефирите в себе си. Божествените Сефиротични Еманации представляват “междинните стъпки” между Абсолютното и неговите Творения. Сефирите са различните проявления на изначалната единна Божествена Еманация или междинни състояния между Първоизточника и неговите творения. Според Кабала, Бог е създал света в определен ред и последователност, която се обозначава условно с подреждането на Сефирите (Сефирот; Sefirot; S’firot) върху Дървото на Живота. Сефирите са всъщност духовни “вибрации” с различна честота, проникващи се една в друга, чийто произход е самият Божествен Първоизточник. Всяка Сефира отразява и символизира определено потенциално Божествено Качество или свойство. Нито една Сефира обаче не е съставена изцяло от един вид сила, защото всяка от тях се излъчва и произлиза от Сефира от противоположния на себе си тип; както и на свой ред излъчва Сефира от противоположен тип. Това, което имаме в Кабалистичното Дърво, са всъщност последователните етапи от развитието на една и съща приемаща различни форми, но безформена сама по себе си Сила. Тези последователни етапи могат да бъдат оприличени на последователните прагове по течението на една река. Така първоначалната еманация на Първата Сефира (KThR) се видоизменя във всеки сефирен “участък” от космическата река; но “участъците” или сефиротичните Сфери, остават неизменни. Еманациите “текат” надолу по Дървото, претърпявайки специфична промяна във всяка следваща Сфера.

Кабалистичното Дърво на Живота представлява една “географска карта” на цялата езотерична Вселена. Според езотериката тази Вселена се състои от 4 (или 5) последователно свързани Свята. В кабалистичната литература има различни модели на тези Светове и на отношенията им един спрямо друг. Всички те са и правилни, и неправилни, защото представляват субективни гледни точки за един “обективен свят.” Изследователят трябва да вземе предвид на кое място на Композитното Дърво (Разширеното в 4-те или 5-те Свята Дърво на Живота) се намира наблюдателя, тъй като от всяко ниво се разкрива доста различна перспектива. В Кабала има много различни начини за описване на едно и също нещо, и версиите на Разширеното Дърво в тези Светове са най-разнообразни.

На тези Светове съответстват следните Сефири: — на Материалния Свят – Сефира Царство; — на Астралния Свят – Сефира Основа; — на Менталния Свят – Сефири Красота, Победа, Слава; — на Духовния Свят – Сефири Милосърдие, Справедливост; — на Причинния Свят – Сефири Корона, Мъдрост, Разум.

Разпределението на Сферите по нива има различни интерпретации, като например Сферата Корона (KThR, Кетер) може да бъде отнесена понякога единствено към Каузалния Свят, вместо към Духовния, а Сферите Мъдрост (ChKMH, Хохма) и Разум (BYNH, Бина) — само към Духовния Свят, вместо към Причинния.

Счита се, че Кабала някога е била неразделна част от изначалното мистично и езотерично християнство. С догматизиране на църквата обаче, кабалистичното знание за столетия напред е било задълго засекретено само за целите на клерикалната върхушка. Съвременната европейска Кабала се е разклонила на два големи клона: Християнска Кабала и Юдейска Кабала. Християнския аспект на Кабала може да се открои в различни текстове на Библията — както от Стария, така и от Новия Завет. В Стария Завет той се е отразил по своеобразен начин в кабалистичното разбиране за Десетте Божи Заповеди. Списъкът със “Заповедите” (Mitsvah; mits-vaw) притежава кабалистичен смисъл, чието разкриване изисква специални познания.

Съществуват конкретни съответствия на много библейски стихове с определена Сефира, но за да бъде разшифровано то, трябва да се познават атрибутите на Сефирите. Освен аналитичния метод, при този род разбори на библейски текстове се прилагат и трите главни номерологични операции: Гематрия (GMTRIA), Темура (ThMVRH) и Нотарикон (NVTRIQVN).

Кабала се дели на “теоретична” и “практическа.” Тези два аспекта са тясно свързани, но имат и свое самостойно значение. Съществува огромна по обем кабалистична литература, състояща се главно от коментари върху основните принципи на Преданието. За практически цели обаче е достатъчно да се усвои същността на схемите, категориите и понятията, изграждащи Дървото на Живота (Ligno Vitae). В кабалистичната Магия, Дървото на Живота като космогоничен символ се използва за базисен обект на медитация и ритуална практика. То се използва още и в традиционния и съвременния Уичкрафт. Освен Дървото на Живота в Кабала има и редица други, спомагателни (или по сложни и задълбочени) символични схеми на мирозданието, които се изучават на съответните нива на Посвещение.

Съществуват редица практически методи за работа с кабалистичното Дърво на Живота. Едно от основните медитативни упражнения е концентрацията върху отделните Сфери (Сефири; Сефирот) на Дървото, чрез размишление върху техния символизъм и вътрешна същност. Друго подобно упражнение е визуализирането и проектирането на астралното тяло в Сферите, като изходна точка за достигане на мистично прозрение. Работата с Дървото и Сферите изисква обаче добро предварително познаване на кабалистичната “Теория на Съответствията”, описваща символите, прикрепени към всяка Сефира. За тази цел в следващите глави е включено описание на основните понятия, свързани със Сферите. Кабала освен всичко друго е и система от отношения между мистичните символи, които могат да бъдат използвани, за да се открие път към онези простори, където се намират скритите богатства на Духа, а именно — отвъд границите на интелекта. Тя позволява да бъдат прочетени скритите в природата послания от Висшите Светове, изразени по необходимост с езика на символите. Кабала предоставя средствата за проникнване в значенията, които се крият зад символите.

Какво е разпространението на Кабала в България? Ранното разпространение на кабалистичните идеи по българските земи се свързва предимно с движението на Богомилството и Богомилите. Светската историческа наука и църковната история обаче се разминават в оценката си за Богомилството. Историците и философите твърдят, че Богомилството представлява закономерно появило се прогресивно обществено-духовно движение, а представителите на църквата го заклеймяват като вредна и безбожна “ерес.” В някои източници се споменава за съществуването на т.нар. Богомилска Кабала, представляваща основа на мистичното учение на богомилското движение в средновековна България. В Богомилската Езотерична Философия има определени кабалистични влияния, които са оставили отпечатък както върху развитието на богомилското учение в България, така и върху възникналите на негова основа духовни учения в другите части на Европа.

В по-нова време Боговдъхновеното Слово на Библията е било разпространявано и тълкувано в България от Учителя Петър Дънов от Бялото Братство. Макар че неговите лекции и беседи не могат да се нарекат чисто “кабалистични”, може да се каже, че много от неговите слова се опират върху основни текстове от Библията, както и включват някои чисто кабалистични тълкувания, разкриващи вътрешния смисъл на Писанието; включително анализ на скрития смисъл на някои основни библейски понятия и техните номерологични значения; както и ключове към вникване във формата и енергийната стойност на буквите от Свещеното Писание.

Няколко интересни книги върху Кабала е оставил Михаил Иванов, ученик на Петър Дънов и разпространител на идеите на Бялото Братство във Франция, В своите книги The Fruits of The Tree of Life (The Cabbalistic Tradition) и The Mysteries of Yesod той прави популярен анализ на кабалистичната традиция. Интересни опити в темата за Кабала, са правили и други български автори.