Йехова

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Съгласно еврейския текст на библията има един всевишен бог и той има лично име. това име се пише с четири еврейски букви (буквите йод-хей-вав-хей). в еврейският текст на стария завет това име се среща на около 6800 места, но поради заповедта в библията и традицията да не се споменава напразно името на бога евреите от векове насам го произнасят или като "хашем" (буквално означава "името") или като "адонай" (което значи "господар" или още "господ"), като в преводите на стария завет на други езици свещеното четирибуквено име обикновено се замества с думата "господ" или "господар", което е подвеждащо, защото името му не означава "господ" или "господар", макар, че има не много на брой (около 50 места, което е нищо в сравнение с 6800) места в еврейския текст, където се нарича и така.

точното произношение не е напълно сигурно, но най-вероятно не е "йехова". по-вероятно е да се е произнасяло в древността като "йахое" или "йахве". това име има две съкратени форми освен пълната му форма. тези две съкратени форми са "йа" (откъдето идва халелу-йа, което означава "хвалете йа") и "йахо" или "йао" или "йаху" или "йау". така например името на пророк исайя на еврейски може да се произнася както като "иша-йа", така и като "иша-йахо", на еремия като "ирми-йа" или "ирми-йахо" и т.н. в наши дни имаме примера с името на бившия министър-председател на израел "бинйамин нетан-йаху".

счита се, ч самото име "йахое" е сегашно причастие на глагола "съм" (както например на глагола пея сегашното причастие е "пеещ", а на глаголя чета е "четящ" и т.н.). следователно свещеното четирибуквено име (на гръцки "тетраграматон") означа горе-долу "онзи, който е", сиреч онзи, който не може да не съществува (не може да не е) и затова косвено името означава "вечно съществуващият".