История на възникване на психологията
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Съдържание |
[редактиране] Психология — възникване на науката
[редактиране] Корените на психологията
Първото философско учение за душата се нарича анимизъм (от лат. anima — „душа“) — душата е независима същност, отделена от тялото и способна да управлява всички живи и неживи предмети, тя има нематериален произход. Според това учение всичко, което съществува в света, притежава душа.
Натурофилософското учение тълкува душата като материално явление, наред с всички други такива. Основава се на схващането за света като изграден от три основни начала — вода, въздух и огън. За носител на душата се считало огненото начало и на нея се приписвала функцията на движението.
Основоположници на атомистическото учение са Левкип и Демокрит. Според него светът е изграден от множество малки неделими частици, наречени атоми (от гр. atomos — „неделим“), а най-малките и най-подвижните от тях са атомите на душата.Аристотел в своя трактат „За душата“ обяснява възприятието, паметта, мисленето, сънищата и т.н. с динамиката на атомите.
Идеалистическoто обяснение на душевните явления е, че душата е безсмъртна и нематериална, тя усеща, мисли, помни, преживява. Душевните явления се разделят на разум (в главата), мъжество, или воля, (в гърдите) и въжделение, или мотивация, (в коремната кухина). Психиката е свръхестествено явление, което не може да бъде обяснено с материални причини. Съзнанието и духа са първични, а материята, битието са вторични, т.е. духовното начало е по-значимо от материята, природата.
[редактиране] Епохата на възраждането и ученията за душата (XVI-XVIIв.)
Механистическо — всички естествени процеси се определят на механическо равнище и се обясняват от законите на физиката, химията, математиката и др. Отрича съществуването на вътрешния свят.
Емпиризъм — знанието се придобива само и единствено чрез чувствения опит. Според основателя Джон Уок човек се ражда като „празна дъска“, върху която времето може да запише различни неща.
[редактиране] Съвременната психология от XVIII-XIX век
През 1879 г. Вилхелм Вунд създава първата в света психологична лаборатория в град Лайпциг, Германия. Основен метод на изследване е интроспекцията (самонаблюдение). Двама от българските ученици на Вунд създават първата в България лаборатория по психология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1904 г.
[редактиране] Съвременната психология — теория и практика
Обект на наука Предмети или явления от определена сфера на действителността
- Обект на психологията
Хора и животни, притежаващи нервна система, позволяваща субективно да се отразява въздействието на дразнители
Предмет на наука Специфичният теоретичен аспект, под който се изучава същността на обекта
- Предмет на психологията
Сфера на отражение на въздействието на дразнители от външната и вътрешната среда
- Основни дялове на съвременната психология
Дялове на съвременната психология Относително самостоятелно развиващи се направления на научните изследвания.
1. Фундаментален — резултатите от изследванията имат общо значение за разбирането и обяснението на поведението на хора и животни
зоопсихология — изучава психиката на животните
сравнителна психология — изучава връзката между развитието на психиката във филогенеза (процес на развитие на животинския свят) и антропогенеза (процес на възникване и развитие на човека).
когнитивна психология — изучава процесите, чрез които човек получава и преработва информация за света
психология на личността — изучава качествата на човека, които определят неговите постъпки и поведения
социална психология — изучава човешките отношения в процеса на общуване
генетическа психология — изучава наследвените механизми на психиката и поведението
диференциална психология — изучава индивидуалните различия в психическите процеси и поведението на хората и причините за тяхното възникване и развитие
възрастова психология — изследва промените в психиката и поведението на човека през различните възрастови периоди на неговия живот
2. Приложен — изследвания в различни сфери на човешката дейност и най-вече в професионални сфери.
Видове психични явления
а}психични процеси-възприятие,представа,памет,мислене,въображение,чувства и воля
б}психични състояния-внимание,готовност,тревожност,разсеяност и др.Особен вид психично състояние е съня.
в}психични качества на личността-интереси и склонности,способности и дарби,темперамент и характер.
