Еринии

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ериниите в древногръцката митология са богини на отмъщението. Броят им първоначално не е определен - Омир говори ту за една, ту за няколко еринии. Еврипид първи ги определя като три - (Алекто, Тисифона и Мегера). Родени са от кръвта на оскопения Уран. За древния им произход говори и друг мит, според които са родени от съюза на Никта и Ереб. Изобразявани са като отвратителни старици със змии в косите и бичове или факли в ръцете. От устата им се вие дълъг език и капе кръв. Гласовете им напомняли рев на животно и кучи лай. Ходели в черни дрехи с аленочервени пояси. Обитавали подземното царство. Преломен момент в разбирането за ролята на ериниите е мита на Орест, описан в "Евмениди" на Есхил. Там те преследват Орест за убийството на майка му. После в съда в ареопага, където спорят с Атина и Афродита, които защитават Орест, се примиряват с новите богове, след което получават името евмениди (гр. Ευμενίδες -милостиви, благоразумни). Така сменят злобната си същност и от еринии (безумни) хтонични божества, пазещи правата на мъртвите стават покровителки на законността. По-късно ги наричат семни ("достопочтенни") и понти ("могъщи").