Енергия (ракета)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Енергия (на руски Энергия) е ракета-носител, разработена в СССР от конструкторското бюро Енергия с цел изстрелване на тежки товари в ниска околоземна орбита както и за изстрелване на совалката Буран. Първата конструкция има възмножност за изстрелване на 100 тона, а за бъдещите варианти са били планирани до 175 тона, повече дори от американската Сатурн 5.
Първият пуск е осъществен през 1987 г., когато е изстрелян спътник на съветското министерство на отбраната. Спътникът е приведен в ниска околоземна орбита успешно, но не успява да достигне планираната си орбита поради повреда в собствените си системи. През 1988 г. е осъществено изцяло автоматично изстрелване на Буран, включващо дистанционно приземяване на апарата.
Енергия се счита за най-сложната и мощна ракетна система. За разработката ѝ са отделени десетки милиарди рубли, като се спекулира, че това е една от причините довели до краха на съветската икономика в края на 80-те години на 20 век.
Разработката на системата Енергия/Буран започва през 1976 г., след прекъсването на програмата Н1 (руската „лунна ракета“). Енергия се налага за разлика от системата „Вулкан“, базирана на „Протон“, но с по-големи размери и използваща скъпи горива. Много от съоръженията на Н1 биват използвани за построяванието на Енергия, като например халето за хоризонтално сглобяване.
Планирани са три основни конфигурации на ракетата, в зависимост от броя на ускорителите монтирани по периферията на основния резервоар. „Енергия М“ е базовата конфигурация, имаща два ускорителя „Зенит“, които имат само един двигател РД-0120 вместо два. „Енергия М“ е лансирана като наследник на Протон, но през 1993 г. се взима решение за производството на Ангара. „Енергия-2“ е планирана като изцяло повторно-използваема ракета, като на основния резервоар са монтирани криле, позволяващи му да се приземи подобно на совалката. Последната конфигурация е „Вулкан“ или „Херкулес“. При тази конфигурация са монтирани осем ускорителя „Зенит“, а товарът е „Енергия-М“, която от своя страна има два отделни ускорителя. Тази най-мощна конфигурация е разчетена за 175 тона товар до ниска околоземна орбита. При стандартната конфигурация, която всъщност бива изстреляна през 1987 и 1988 г., са монтирани четири ускорителя Зенит, като до орбита могат да бъдат издигнати 100 тона товар.
Сумарната тяга на двигателите на 1-ва и 2-ра степен в стандартна конфигурация е 3550 тона. Общата дължина на конструкцията е 58, 76 метра. Диаметърът на втора степен е 7,75 m, а дължината на втора степен - 58,76 m. Диаметър на ускорителите на първата степен е 3,9 m., с дължина - 39,46 m. Стартова маса съставлява 2400 тона.
За съжаление са осъществени само два пуска на системата. След разпадането на Съветския съюз високите разходи по производството не могат да бъдат поети и програмите „Енергия“ и „Буран“ са спрени. Технологии от Енергия обаче се използват и до днес, като например ускорителите на ракетата Зенит. Модифицирана версия на двигателя РД-170 - РД-180 се използва в американските ракети Атлас 5 на Локхийд Мартин и Делта 4 на Боинг.
Конструкторско бюро Енергия се трансформира в корпорация под името „С. П. Корольов ракетна и космическа корпорация Енергия“
