Държавна политехника

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Държавната политехника (до 1945 Висше техническо училище, след 1949 Държавна политехника „Сталин“) в София е първото висше техническо училище в България, съществувало между 1942 и 1953. Тя е предшественикът на основните съвременни висши технически училища в страната.

Висшето техническо училище, е основано със закон, публикуван в бр. 126 на „Държавен вестник“ от 12 юни 1941. То се управлява от академичен съвет под надзора на Министерството на народното просвещение. Съгласно чл. 2 от закона „Висшето техническо училище се подразделя на 2 факултета: Строително-архитектурен и Машинно-технологически“. Законът определя също и названията на катедрите в бъдещото училище.

В началото на 1942 са назначени първите професори:

д-р инж. Тодор Радославов, катедра Водно строителство
д-р инж. Пейчо Поппетров, катедра Статика на строителните конструкции и мостове
инж. Васил Пеевски, катедра Геодезия и астрономия
изв. проф. Аркади Стоянов, катедра Техническа механика
арх. Храбър Попов, катедра Сградостроителство

Учебните занятия за притетите 100 студенти в специалностите Строително инженерство и Земемерно инженерство започват на 5 октомври 1942. Първите учебни програми са създадени на базата на опита на висшите технически училища в Цюрих и Виена.

Съдържание

1 Хронология
2 Ректори
- 2.1 Висше техническо училише
- 2.2 Държавна политехника
3 Вижте още
4 Външни препратки

[редактиране] Хронология

1942 : Започва обучението в специалностите Строително инженерство и Земемерно инженерство на Строително-архитектурния факултет.
1943 : Открита е специалност Архитектура в Строително-архитектурния факултет.
1944 : След бомбардировките на София в началото на 1944 училището е евакуирано в Ловеч и редовните занятия са преустановени.
1945, април : Машинният факултет с наредба-закон се преименува на Машинно-електро-технологически.
1945, октомври : Висшето техническо училище с наредба-закон се преименува на Държавна политехника. Факултетите са преименувани на Строителен и Машинен. В Машинния факултет се откриват специалности Машинно инженерство, Електроинженерство и Индустриална химия. В Строителния факултет е добавена специалност Културинженерство.
1947 : Издадени са първите 30 дипломи (14 строителни инженери, 11 архитекти, 5 инженер-земемери).
1949 : Държавната политехника е преименувана на Държавна политехника „Сталин“. Създаден е новият Хидротехнически факултет със специалности Водни сили, Хидромелиорации и Водоснабдяване и канализация. В Строителния факултет на мястото на Културинженерство е добавена специалност Земеустройство, а Строително инженерство е разделена на две — Строителство — конструкции и Строителство — съобщения. В Машинния факултет са създадени две нови специалности — Минно инженерство и Инженерна геология.
1951 : От Строителния факултет са отделени два нови факултета — Архитектурен (със специалност Архитектура) и Геодезически (със специалности Земемерно инженерство и Земеустройство). Машинният факултет е разделен на четири: Машинен (специалност Машинно инженерство), Електротехнически (специалност Електроинженерство), Минен (специалности Минно инеженерство и Инженерна геология) факултет и Факултет по индустриална химия (специалности Силикати и Органичен синтез).

През 1953 Държавната политехника е разделена на четири части:

Инженерно-строителен институт, в който влизат Строителният, Архитектурният, Геодезическият и Хидротехническият факултети;
Машинно-електротехнически институт, в който влизат Машинният и Електротехническият факултети;
Химико-технологически институт, в който влиза Факултетът по индустриална химия;
Минно-геоложки институт, в който влиза Минният факултет.