Дойренци

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Дойренци е село в Северна България. То се намира в община Ловеч, Област Ловеч.

Дойренци
Данни
Област:	Ловеч
Община:	Ловеч
Население:	1 205 (13/09/2005)
Надм. височина:	? м
Пощ. код:	5550
Тел. код:	069249
Геогр. положение:	? сев. ш. ? изт. д.
МПС код:	ОВ
Кмет или наместник
Марианка Хитова

Картата все още не е въведена, проверете за готови карти. Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите.

                                             Дойренци
 Дойренци е едно от големите села в Ловешка област. То е разположено там, където северните склонове на Стара планина се преливат в хлебородната Дунавска равнина, където уморените води на река Осъм се успокояват и лазят бавно, за да стигнат синия Дунав.
 Географското положение на селото по Гринуич се определя на 24 градуса и 43 минути източна дължина и 43 градуса и 8 минути северна ширина и е на 120 м. над морското равнище. Средната годишна температура е 11,2 градуса С. Разликата между най-високата и най-ниската температури е повече от 20 градуса С, което показва, че климатът е континентален. Количеството на валежите през годината е 650 литра на квадратен метър.Най-много валежи падат през пролетта –221 л/кв.м. 

То е разположено на левия бряг на река Осъм, на 15 км. Североизточно от град Ловеч. Събрано е в низина между два не много високи хълма. Най-близкото до него е село Йоглав, което се намира на два километра в югозападна посока. Землището му заема хълмиста равнина граничещо на изток с aлександровското и деветашкото землище. На запад землището достига с. Слатина и с. Горан. На север то опира с землището на с. Дренов. На юг граничи със селата Деветаки и с. Тепава . В тази част от Дойренската котловина минава железопътна линия свързваща гр. Троян с гр. Левски. Гарата на селото се намира на 800 м. от селото. Първият влак пристигнал на гарата е на 27.11.1926 г. землището на селото заема 40623 дка. Почвата в западнат му част е чернозем, а по поречието на река Осъм – наносна ( песъчливо-глинеста), а в останалата част е кафяво-горска. В горите растат габър, леска, осен, люляк, дъб, акация и др. В обработваемите площи се отглеждат пшеница, царевица, грозде, плодове, зеленчуци, слънчоглед, захарно цвекло и др. Районът е богат на полезен дивеч: зайци, фазани и др.

 Напояването на земята става чрез река Осъм, малки рекички, язовир, кладенци и др. Ширината на реката е 10-15 м. и  е дълбока от 0,50 м до 4 м. В нея се лови шаран, сом, мряна, скобар и други видове риба. Тя задоволява населението с доброкачествен пясък и баластра. На границата между деветашкото и дойренско землище се намират неизчерпаеми пластове варовик.
 Писмени доказателства за съществуване на селото варира от 1430 г. Тогава то се е състояло от 17 домакинства , но при разкопки в чертите на селото се намират следи от старо  селище датиращо от края на XIII и началото на XIV век
 През 14 век селото е отбелязано под две имена – “Дойран обаси” и Тръстеник”. Името Тръстеник е чисто българско и произлиза от близка обширна местност обрасла с тръстика. Названието “Дойран обаси” идва от турската  дума “обаси” означчава палатки, зимници и е сврзано с това , че заселниците на това място са живеели в зимници – палатки. Или Дойранови зимници. Що се касае за името Дойренци има няколко предположения: че произлиза от турска диалектна дума “тойран” – ветровито място, че произлиза от съществувалата в близост римска станция “Дорионес” ( Doriones), отбелязана на карта от III век. Други смятат че тук се е намирал административен център на тракийско племе с подобно име, че тук са дошли изселници от Дойран ( Македония).
 Първата църква е построена през 1861г., а първото училище е открито през 1869 г. Читалището “Просвета” е основано през 1906 г. На 30.12.1906 г. се слага началото на кооперация “Земеделско заемоспогателно дружество”  а след 1911г се нарича “Съединение”
 Селото е дало свидни жертви във войните водени от България:

В Балкнаската война 1912-13г – 18 загинали В Междусъюзническата война 1913г – 13 загинали В Първата световна война 1915-18 г – 34 загинали Във Втората световна война 1944-45 – 9 загинали Концлагеристи 1943- 44г – 9 души

 Село Дойренци е дало на света различни видни личности в различни области на науката, изкуството и политиката.

1. Тодор Николаев Попов – архитект 2. Иван Петров Николов – архитект 3. Георги Свежин – писател 4. Петър Лаловски – поет 5. Николай Драганов – писател 6. Радка Пенева ( Комфорти) – оперна певица 7. Петко Петков ( Трамвай №5) – естраден певец 8. Проф. Недялка Петкова Царевска – зав. Катедра в Минно-геоложкия университет София 9. Проф. Сима Иванова – преподавател в ДМА 10. Проф. Тамара Ганчева – д-р на техн. Науки 11. Проф. Д-р. Димитър Трифонов – историк 12. Проф. Д-р Петър Горанов – историк 13. Д-р Георги Михов Димитров ( Гемето) – политик 14. Гриша Филипов – политик

== История == Дойренци е едно от големите села в Ловешка област. То е разположено там, където северните склонове на Стара планина се преливат в хлебородната Дунавска равнина, където уморените води на река Осъм се успокояват и лазят бавно, за да стигнат синия Дунав.

Географското положение на селото по Гринуич се определя на 24 градуса и 43 минути източна дължина и 43 градуса и 8 минути северна ширина и е на 120 м. над морското равнище. Средната годишна температура е 11,2 градуса С. Разликата между най-високата и най-ниската температури е повече от 20 градуса С, което показва, че климатът е континентален. Количеството на валежите през годината е 650 литра на квадратен метър.Най-много валежи падат през пролетта –221 л/кв.м. 

[редактиране] Културни и природни забележителности

[редактиране] Редовни събития

[редактиране] Други

[редактиране] Външни препратки

Тази статия за населено място в България е все още мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я разширите. Просто щракнете на редактиране и добавете това, което знаете.