Димитро Папазоглу

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Димитро Дончов Папазоглу (15.01.1828 – 17.12.1902) е по-големият син на ДончоПапазоглу от Казанлък, създателят на първата фабрика за розово масло. Димитро Папазоглу завършва пловдивската гимназия През 50-те години на 19-ти век Димитро, заедно с брат си Ботьо поемат фирмата на баща си я развиват. "Дончо Папазоглу и синове" става една от най-големите търговски къщи по българските земи. Има кантори за продажба на розово масло в Цариград, Александрия, Париж, Марсилия, Лайпциг, Лондон, Триест, Виена и Ню Йорк. Партньори и кредитори на братя Папазоглу са Хр.Тъпчилеща, Ив. Ев. Гешов, Евлоги и Христо Георгиеви, Паница, М. Балабанов и др. Димитро е сред най-влиятелните чорбаджии в града, активен деятел на борбата за независима българска църква. През 70-те години на 19-ти век неколкократно приема в дома си В. Лески и дарява пари за революционния комитет. По време на Руско-турската война в дома му в Казанлък се установява ген.Гурко. Участник в т.нар. "Цариградски кръг", Д.Папазоглу е сред имащите право на глас при избора на екзарх Антим I. След Освобождението е кмет на Казанлък (1879 – 1880) и депутат в Областното събрание на Източна Румелия (1880 – 83)При обявяване на Съединението е член на дипломатическата делегация, която търси подкрепа за Съединението пред европейските монарси. Димитро Папазоглу завещава пари, с които е построена градската болница в Казанлък.