Детски глист
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Детският глист (Ascaris lumbricoides), широко разпространен паразит у човека, живее в тънките черва. Паразитозата засяга всички възрасти, но особено масово се среща у децата. Глистът има значителни размери, вретеновидна и удължена форма със заострени краища. Живите аскариси имат розово-бял цвят, а мъртвите са жълто-белезникави. Женските аскариси са по-голeми - достигат на дължина 6 мм, а мъжките - 16-20 см на дължина и 3 мм на ширина.Аскарисите са много плодовити - за едно денонощие женските снасят 200 000 яйца, които се отделят навън с изпражненията. Развитието на ларвата се осъществява в почвата при оптимални температурни условия, влага и достатъчен атмосферен кислород. Развитието на яйцата е възможно при температура 12-36 градуса по С. В за висимост от температурата е различен и срокът, за който яйцата стават инвазиоспособни. При температура 24 градуса по С развитието се ускорява и трае 10-15 дни, а при 12-15 градуса по С се удължава до 40-45 дни. Яйцата загиват при температура 50 градуса по С и се повлияват неблагоприятно от пряката слънчева светлина. Заразяването на човека става с поглъщане на яйца при лоша лична хигиена. В тънките черва от тези яйца се освобождават личинки, които пробиват лигавицата на червата, навлизат в лимфния ток и оттам попадат в кръвообръщението. Докато възрасните аскариси живеят при анаеробни условия /без кислород/ в тънките черва, личинките са типични аеробни форми и развитието им се извършва в белите дробове. По венозен път те достигат до черния дроб, където могат да предизвикат увреждане, навлизат в долната празна вена, дясната сърдечна половина и белодробна артерия и така достигат до белите дробове. Те проникват в алвеолите и бронхиолите и предизвикват образуване на клетъчни инфилтрати. В белите дробове личинките се хранят с червени кръвни клетки и нарастват на големина. След това те се придвижват през бронхите, трахеята и гръкляна в гълтача и достигат до тънкото черво, където в продължение на 50-60 дни стават полово зрели и започват да отделят оплодени яйца. Целият биологичен цикъл в развитието на зрелия аскарис - трае от 9 до 15 седмици. В червата на човека се срещат от единични до стотици аскариси, които могат да предизвикат дори запушване на червата. Тук те се хранят с чревно съдържимо и слуз, като могат да поглъщат и кръв. Продължителността на живота на отделния паразитен индивид е 10-15 месеца. Аскарисите предизвикват заболяването АСКАРИДОЗА. Степента на болестната изявеност е в зависимост от масивността на инвазията. Болестните признаци са резултат както на механичните увреждания, така и на токсичното действие на паразита. При масивна инвазия се наблюдават епилептиформени припадъци, силно главоболие, загуба на гласа. Аскарисите могат да стран ствуват и да предизвикват запушване на жлъчните пътища, на панкреасния канал.Те могат да проникнат в средното ухо, синусите, пикочните пътища, влагалището и пе ритонеалната кухина. Болните се оплакват от лош апетит, гадене, повръщане, коремни болки около пъпа. Понякога те са неспокойни и раздразнителни. Лечението се провежда от лекар-хелминтолог, като се прилагат противопаразитни препарати по схема. Профилактиката се състои в поддържане на висока лична и битова хигиена и обезпаразитяване на здравите хелминтоносители.
