Декартова координатна система
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Идеята за Декартовата координатна система принадлежи на френския философ и математик Рене Декарт (1596–1650). Той я предлага през 1637 г. в две свои съчинения: "Разсъждение за метода" и "Геометрия".
Декартовата координатна система е добре познатата ни система с абсциса и ордината (двуизмерна система). Хоризонталната ос се нарича абсцисна ос и обикновено се отбелязва с "х→", а вертикалната - ординатна ос и се бележи с "у→". Пресечната точка на осите се нарича "начало на координатната система" и се бележи с O (от лат. origo - "произход", "начало", което удобно съвпада и с нулата). Означението е въведено през 1679 г. от Филип де Лаир. Двете координатни оси разделят равнината на 4 квадранта.
Две свойства правят една афинна координатна система декартова:
- системата е ортогонална, т.е. осите й са взаимно перпендикулярни.
- системата е ортонормирана, т.е. единичните й вектори са с равна дължина.
При въртене и при определяне на големината на ъгъл в равнината XY за положителна се счита посоката обратна на часовниковата стрелка, като за нулев се приема ъгълът, чиито две рамена съвпадат с оста Х. В тази посока се номерират и четирите квадранта.
Широко приложение намира също и триизмерната Декартова координатна система, отново въведена от де Лаир, където (освен оси х→ и у→) има и oс z→, перпендикулярна на равнината Oxy, и минаваща през началото на координатната система.
Прието е следното разположение на координатните оси:
- X надясно
- Y напред
- Z нагоре
Равнините XY, XZ и YZ разделят пространството на осем октанта.
