Графит
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Графитът е алотропна модификация на въглерода, която се среща и образува в кристална и микрокристална форма. Структурата му представлява успоредни хексагонални равнини от въглеродни атоми. Разстоянието С-С в тези равнини е 0,142 nm, колкото е и разстоянието в ароматния пръстен. Разстоянето С-С между равнините е 0,340 nm и затова по посока на равнините има относително висока електропроводимост, по-голяма цепителност и други вещества по-лесно се включват между слоевете. Намира приложение като смазочен материал, огнеупорен материал, за моливи, въглеродни стомани и други. Графит с много висока чистота се използва като забавител на неутрони в ядрените реактори.