Гражданска авиация в България
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Българската авиация след Първата световна война
България губи Първата Световна Война. На 27 ноември 1919 г. е подписан Ньойският мирен договор. Клаузите в него засягащи авиацията са:
- Унищожаване на всички български самолети.
- Забрана за 20 години страната да притежава военна авиация под каквато и да е форма.
- Самолетите за бъдещата цивилна авиация могат да се закупуват само от страните победителки във войната.
- Мощността на двигателя (или сумарната мощност на всички двигатели на един самолет) не може да превишава 180 hp.
На летище Божурище са унищожени 70 самолета, 110 двигателя, както и всички части свързани със самолетите. Въпреки всичко българските авиатори укриват каквото могат. Помагат и обикновените хора. Укрити са 7 самолета, както и много двигатели, и самолетни картечници от типа IMG 08/15 Spandau (стандартните пилотски картечници на немските самолети).
България създава гражданска авиация. От унищожените самолети са сглобени цели два - те извършват 841 полета. Създадено е и аеропланно училище. След това се появяват и укритите самолети. На укрития Fokker D.VII е монтирана втора декоративна кабина - така самолета изглежда като учебен. Поставена е и една сдвоена картечница Spandau.
През 1926 г. един югославски самолет се появява над София. Спокойно кръжи над столицата, защото знае че България няма военна авиация. Тогава от летище Божурище излита Тодор Рогев с Fokker D.VII. Видял излитащия самолет сърбинът тръгва да бяга. Нашия пилот настига сърбина чак над границата и не го сваля за да не предизвика скандал. След 3 дни в София пристига международна комисия. Картечниците предварително са скрити и комисарите не откриват нищо.
На 5 юли 1923 България ратифицира като страна Международната конвенция за гражданско въздухоплаване и получава за цивилните самолети знака В-В.
В аеропланното училище се обучават не само граждански но и военни пилоти. Тренират се различни военни ситуации. Разбира се винаги има човек, който веднага да сигнализира ако се появи военния наблюдател по спазване на Ньойския договор.
През 1924 започва доставката на самолети от Франция и Англия - Potez VIII, Bristol, Avro-522, Caudron S-59.
През 1925 в Божурище е създадено първото българско самолетостроително предприятие - ДАР (Държавна Аеропланна Работилница).
През 1926 в Казанлък е създадена втората самолетостроителна фабрика от Чехословашката фирма AERO-Прага, но през 1930 фабриката е продадена на Капрони. Така се появяват Капрони Български (КБ).
През 1928 е премахнат съюзническия контрол върху българската авиация.
През 1931 България се присъединява към Варшавската конвенция за гражданска авиация и получава знака за цивилната авиация LZ - останал и до днес.
В самолетостроителните фабрики се произвеждат един след друг много различни модели - някои остават само прототипи, но други влизат в серийно производство.
На 27 юни 1937 са връчени бойните знамена на новосформираните авиационни полкове.
През 1937 пристигат и първите немски самолети - Arado и Dornier. По-късно от Полша пристигат PZL. След окупацията на Чехословакия Германия изпраща голямо количество пленени самолети - Avia 534, Avia B-71, Avia B-122, MB-200 и др. От Германия пристигат изтребителите Messerschmitt Bf-109 E-4 (на втората снимка) и бомбардировачите Dornier Do-17, Junkers Ju-87 Stuka (на първата снимка). Българските заводи създават щурмовите и разузнавателните DAR-3 "Гарван", КБ-4 "Чучулига II" и КБ-5 "Чучулига III".
