Гостиня

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Гостиня е село в Северна България. То се намира в община Ловеч, Област Ловеч.

Гостиня

Данни
Област:	Ловеч
Община:	Ловеч
Население:	110 (13/09/2005)
Надм. височина:	275 м
Пощ. код:	5543
Тел. код:	069247
Геогр. положение:	43° 9' сев. ш. 24° 50' изт. д.
МПС код:	`ОВ`
Кмет или наместник
Име Фамилия

[редактиране] География

Село Гостиня е разположено на около 10 км. източно от гр. Ловеч в Предбалкана. Местността е гористо-планинска, преобладават кафяви горски почви. Климатът е умерено-континентален. През селото минава река Гостинка, която се образува в резултат от сливането в началото на селото на река Мареница и река Арангел. В периметър около 80 км отсъстват промишленни замърсители. Поминъкът на населението са земеделието и животновъдството без промишленно значение. Гостиня е свързано с асфалтов път до гр. Ловеч, с черен път до с. Смочан и с. Тепава, който е почти непроходим с моторно превозно средство.

[редактиране] История

Селото се е появило вероятно около 13-14 век. Името си е получило от съществуващата тогава гостилница, намираща се в местноста "Маслека" в североизточната част на селото. Поради красивата си природа, богата и разнообразна растителност, голямо количество извори, чешми разпръстнати по цялата местност, наличие на минерален лечебен извор и две малки рекички сливащи се в началото на селото, през време на турското робство в селото се е населявало само от етнически турци. Българи са допускани да работят само като аргати от съседните села. След Освободителната война (1977-78 год.) турци с "не окървавени" ръце са допустнати до селото да продадат имотите си. Същите са били изкупени от цели родове българи от съседните села главно с. Брестово, Къкрина и др.

От тогава датира новата българска част от историята на селото. Основни занятия на населението е било земеделие и скотовъдсво - едър и дребен рогат добитък. В най-благоприятният период селото се е състояло от 150 къщи. Селото е дало на България един опълченец - Цаню Миев Славоев, награден със "Георгиевски кръст за проявена храброст в битиката на "Шипка". Селото е дало свидни жертви през Първата и Втората световни войни. В центъра на селото от признателното потомство е издигната паметна плоча с имената на тези родолюбци и герои.

Между 1950-те и 1960-те години е построено читалището на селото. В него е бил организиран културният живот на селото. До 1960-те години учениците от селото се учат в местното училище. Поради миграция на населението към гр. Ловеч и други градове, то е закрито. До началото на 1990-те основен поминък е растениевъдство, овощарство, производство но грозде и главно животновъдство. По това време в селото се отглеждат сравнително високо продуктивни породи крави и овце. След ликвидация на ТКЗС, поради разграбване на средствата за производство са правени неуспешни опити за кооперации, които имат повече форма на самозавдоволяване отколкото промишленно значение.

[редактиране] Религия

Населението е от православни християни.

[редактиране] Природни и културни забележителности

Множество пещери в района на изток-югоизток от селото.
Римска крепост. Древната история на селото датира по непотвърдени източници от V-ІІІ век пр.н.е. На около 4 км. югозападно от селото, на стратегическите за околноста височини "Голям, Малък и Среден град", се е намирала огромна крепост. Същата е била обградена с масивни каменни стени (останки от руините все още са съхранени). С път тази крепост е била свързана с крепоста "Хисаря" в Ловеч. От нея има видимост във всички посоки от 40 до 80 км. Под същата са се намирали мрежа от галерии, и пещери с излаз на открито от 5-15 км., позволяващи снабдяване на крепоста с вода и провизии по врема на обсади, както и нанасяне на удари по противника с мобилни подвижни отряди. Досега крепостта не е изследвана от историци и археолози.