Герб на Унгария
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гербът на Унгария е възстановен на 3 юли 1990 г. Представлява щит, състоящ се от две полета, увенчан с короната на Свети Стефан. На дясното поле на щита са изобразени 8 хоризонтални (по 4 червени и 4 сребърни (бели) ивици. В лявото поле има изобразени три хълма, централния е увенчан със златна корона, от която се извисява патриаршески кръст на червно поле.
[редактиране] История
Червените и сребърни (бели) ивици са взети в унгарския герб от династичния герб на първата унгарска династия на Арпадите,който за първи път е изобразен на печат от 1202г. Според някои изследователи ивиците символизират 4-те главни унгарски реки: Дунав, Тиса, Драва и Сава. В лявото поле на герба са поставени двоен кръст върху тривърха планина. Двойният (патриаршески) кръст има византийски произход и пристига в Унгария през 1190 г. Тривърхата планина води началото си от 14 век и символизира трите части на Татрите - Татра, Матра и Фатра. през Средновековието изобразените три хълма са официалния герб на страната. Сегашната композиция на унгарския герб е от 16 век. Гербът е увенчан с Унгарската света корона, която не е хералдическа, а е част от унгарските кралски регалии и се пази в унгарския парламент. Короната е направена през 12 век и е един от основните символи на страната и унгарското обединение.
